Но в момента Майлс не се чувстваше в състояние да дава съвети на комареца за любовния му живот. Той отново си спомни забележката на Таура: „Опитваш се да подариш това, което искаш за себе си“. По дяволите! Галени вече е голямо момче, можеше и сам да си осигурява цицините.
Да насочи Лайза към разговор за работата й не бе трудно, макар че така нещата ставаха малко едностранчиви: нито Майлс, нито Галени, естествено, можеха да разкажат в отговор за своите строго секретни занимания. И беседата продължи с обсъждане на темите, повдигнати на вечерята: бараяро-комарските отношения и историята. След завладяването на Комар родът Тоскана беше оказал значително съдействие на Империята, което ги беше извело на сегашните им лидерски позиции.
— Но е неправилно — твърдо настояваше Майлс, когато стигнаха до този въпрос, — да се твърди, че са колаборационисти. Мисля, че това определение трябва да се пази само за онези, които са помагали на Бараяр преди нашествието. Върху патриотизма на Тоскана няма петна поради факта, че са отказали да приемат тактиката на „изгорената земя“, или, което е по-точно, че не са изгорели заедно с комарската Съпротива. Точно обратното. — Бараярското нашествие, разбира се, не беше ситуация на взаимна изгода, но в крайна сметка онези, които бяха приели да сътрудничат с новата власт, просто бяха разбрали как да ограничат загубите си и да продължат напред. Сега, едно поколение по-късно, успехът на възраждащата се олигархия, предвождана от Тоскана, показваше състоятелността на тези разсъждения.
За разлика от Галени, чиито баща, Сер Гален, беше прекарал живота си в безплодни опити за отмъщение, позицията на семейство Тоскана не обременяваше Лайза с компрометиращи връзки, които да й се налага да изкупва. Сер Гален беше тема, която не желаеха да повдигнат нито Майлс, нито Галени; интересно, чудеше се Майлс, колко ли й е разказал Дъв за своя покоен баща-безумец?
Почти на зазоряване, когато бяха довършили още една бутилка от най-доброто вино, Майлс най-после се принуди да пусне прозяващите се гости да си тръгнат. Той замислено погледа как колата на Галени, изпратена с козируване от самотния нощен пазач, завива от алеята към тихата нощна улица и се отдалечава по нея. Галени, както и Майлс, през последните десет години изцяло беше погълнат от своята кариера и може би скритите й стресове го бяха направили малко недоразвит в романтичен смисъл. Майлс се надяваше, че когато настъпи моментът, Галени няма да предложи ръката и сърцето си на Лайза, като че прави някаква делова оферта. Но много се опасяваше, че Галени си позволяваше само такива маниери. На Галени му липсваха пориви, достатъчно енергия за движение напред. Канцеларската работа точно му прилягаше.
„Тази жена няма да се задържи много дълго край тебе, Галени. Ще се появи някой по-нахален, ще я грабне и ще я отведе надалеч от теб, а после ревностно ще си я пази.“ Като потенциален Баба — традиционния брачен посредник на Бараяр — Майлс не смяташе, че тази вечер Галени е напреднал много в изпълнението на плана си. Изпитвайки любовно разочарование и за двамата си приятели, той се върна вкъщи. Вратата автоматично се заключи след него.
Той бавно се съблече и седна на леглото, втренчен в комуникационния пулт със същата злобна напрегнатост, с която котката Зап гледаше хората, носещи й храна. Ком-пултът продължаваше да мълчи. „Позвъни, дявол да те вземе!“ Според принципа на гадостта, точно в този момент би трябвало да го потърси Илян — когато е уморен, полупиян и неспособен да докладва. „Хайде де, Илян! Искам си заданието!“ Струваше му се, че с всеки изминал час напрежението му растеше. С всеки изминал час той губеше още един час. Ако до обаждането на Илян измине време, достатъчно да отлети до Ескобар и да се върне, то той ще започне да дъвче килима и без всякакви пристъпи.