— Сега ли? — попита Майлс още преди капитанът да е отворил уста. Бързо приглади с ръка разрошените си от съня коси и потри леко вцепененото си лице.
Секретарят примигна, прокашля се и започна със собствените си предварително подготвени изречения.
— Добър ден, лейтенант Воркосиган. Шефът иска да се явите в кабинета му след един час.
— Мога да стига по-бързо.
— След един час — повтори секретарят. — От щаб-квартирата ще ви изпратят кола.
— А, благодаря. — Беше излишно да иска повече информация по комуникационния пулт — неговият апарат бе по-защитен от обикновените, намиращи се в масова продажба модели, но не чак толкова.
Капитанът прекъсна връзката. Добре де, в крайна сметка щеше да има време да вземе един студен душ и да се облече както трябва.
След като взе душ за втори път през този ден, Майлс извади от гардероба чиста зелена униформа и се зае да прехвърли на яката сребърните очи на ИмпСи върху — хм — очуканите червени лейтенантски петлици, които носеше вече осем проклети години. Петлици можеше да има в колкото си поиска екземпляра, но емблемата на ИмпСи, окото на Хор, беше уникат, изграден на молекулярни пластове от непотъмняващо сребро, и се даваха на всеки войник в един-единствен екземпляр (комплект — ляво и дясно око). Отзад бяха гравирани името и серийният му номер и тежко на онзи, който изгубеше емблемата си. Очите на Хор бяха също толкова силно защитени от фалшифициране, колкото и парите, и бяха също толкова могъщи. Когато се облече, Майлс беше толкова изряден, че можеше да се отправи на аудиенция при императора. Даже по-изряден. Точно сега Грегор имаше по-малко власт над съдбата му, отколкото Илян.
Това също е магия за подобност. Когато не можеш да направиш нещо наистина полезно, тогава обикновено изливаш потиснатата си енергия в нещо безполезно, но достъпно. Като например това, да се приведе в блестящ вид. И все пак се наложи да чака десет минути долу, докато колата на ИмпСи се покаже пред парадния вход.
Този път, когато пристигна в приемната на Илян, вратата към кабинета му беше отворена. Секретарят с жест го покани да влезе.
Илян вдигна поглед от бюрото с ком-пулта — огромно и по размер, и по количеството качени файлове — и кимна в отговор на малко по-точния, отколкото на аналитик, поздрав на Майлс. После натисна един от бутоните на ком-пулта и вратата към приемната, плъзгайки се, се затвори и заключи. Заключването на вратата бе необичайно и Майлс подтисна зараждащата се надежда: значеше ли това, че този път работата ще бъде адски голяма, истинско предизвикателство за уменията му?
Очакваше го и стол. Отлично. Илян беше известен с това, че когато беше особено ядосан, караше подчинените си да стоят, докато не свърши с „конското“. Не че Илян наистина повишаваше глас — обикновено изразяваше чувствата си с убийствено точно подбрани думи, стил, на който Майлс се възхищаваше и който се опитваше да прихване. Ала днес в лицето на шефа на ИмпСи се четеше някакво странно напрежение. Бе много по-мрачен от нормалното. Майлс седна, без да изчака покана и отсечено кимна на Илян, давайки да се разбере, че е целия в слух за думите на командира си: „Готов съм. Да започваме.“
Илян обаче не се наклони към него, а се отпусна назад, разглеждайки Майлс над широката празна повърхност на бюрото.
— Казал си на секретаря ми, че искаш да прибавиш нещо към доклада си, така ли?
„Мамка му. Сега или никога.“ Но признанието на тези малки проблеми със здравето определено ще се превърне за него в истинска катастрофа, каквото и задание да се задаваше на хоризонта. „Тогава никога. Сам ще се справя с това, по-късно. И колкото се може по-скоро.“
— Сега това не е важно. Какво е станало?
Илян въздъхна и, като че ли унасяйки се за миг, замислено побарабани с пръсти по черното стъкло на ком-пулта.
— Получих обезпокоителен доклад от Архипелага Джаксън.
На Майлс му секна дъха. „Веднъж вече умрях там…“
— Адмирал Нейсмит е твърде нежелан гост в тези райони, но съм готов за реванш. Какво са направили този път тия копелета?
— Това не е ново задание, нито дори нов доклад. Свързано е с последната ти… не бих могъл да я нарека „операция“, тъй като това аз никога не съм го заповядвал. С последното ти приключение там. — Илян вдигна поглед към него.
— И? — предпазливо попита Майлс.
— Най-после се намериха пълните копия на медицинските бележки на криохирурга, занимаващ се с твоето съживяване. Това отне известно време заради объркването около бързото заминаване на „Дърона Груп“ от Архипелага Джаксън. Документацията им беше пръсната между Ескобар и Дом Фел. Излишно е да споменавам, че Дом Фел не изгаряше от желание да сподели данните си. Още повече време отне получаването и обработването на тези записки в аналитичната ми секция. И накрая трябваше подробно да го прочете някой, който да разбере тяхната важност и да направи съответните изводи. Всъщност това отне няколко месеца.