Майлс изведнъж се вледени, сякаш от спомена за това, как е бил мъртъв и замразен. С внезапно озарение си представи психическото състояние на човек, който е паднал / е скочил / са блъснали от покрива на много висока сграда — в онази субективно разтягащо се усещане за вечност, което продължава до момента, в който докосне земята долу. „Току-що допуснахме най-ужасната грешка. О, да!“
— Това, което ме безпокои повече от всичко, — продължи Илян, — не са толкова твоите припадъци като такива, колкото фактът, че си ги скрил от лекарите на ИмпСи, които са се занимавали с твоята рехабилитация и са се опитвали да те върнат на работа. Ти си ги излъгал, а чрез тях — и мен.
Майлс мъчително преглътна, опитвайки се да намери в парализирания си мозък оправдание за това, за което няма оправдания. Онова, което не можеше да се оправдае, можеше да се отрече. Той си представи как весело изчуруликва: „Какви пристъпи, сър?“ Не.
— Доктор Дърона каза… че припадъците ще минат от само себе си. — „Наистина така казваше, дявол да го вземе, наистина.“ — Или… че трябва да минат — поправи се той. — По онова време смятах, че са преминали.
Илян се намръщи. С два пръста той взе от бюрото шифрован инфодиск и го вдигна.
— Това — заяви той, — е последният независим доклад от „Дендарии“. И той включва записките на твоя главен хирург на флота. Онези, който е пазила в каютата си, не в картотеката на лазарета. Не е било лесно да ги вземат. Точно тях чаках. Получиха се снощи.
„Той има трети наблюдател. Можех да се досетя. Трябваше да се досетя.“
— Искаш ли още малко да поиграем на въпроси и отговори за това нещо? — сухо добави Илян.
— Не, сър — прошепна Майлс. Макар че не възнамеряваше да казва това шепнешком. — Никакви игри повече.
— Добре. — Илян леко се залюля на стола си и хвърли инфодиска обратно на бюрото. Лицето му можеше да бъде маска на самата смърт. Интересно, помисли си Майлс, на какво ли прилича моята физиономия? Предполагам, че очите ми са разширени като на животно, осветено от фаровете на летящ със сто километра в час към него автомобил.
— Ето това — посочи към инфодиска Илян — е предателство към подчинените ти, които зависят от теб, и към твоите началници, които вярват в теб. И предателството ти е било съзнателно, като доказателство е тялото на лейтенант Ворберг. Имаш ли какво да кажеш в своя защита?
„Ако тактическата ситуация е лоша, промени дислокацията си. Ако не можеш да победиш, промени правилата на играта.“ Вътрешното напрежение на Майлс го изхвърли от стола и той започна да измерва с крачки стаята пред бюрото на Илян — дотам и обратно. Гласът му се повиши.
— Служих ви с тялото и кръвта си — и пролях немалко от тази кръв — цели девет години, сър. Питайте мерилакците дали съм ви служил добре. Или стотици други хора. Питайте когото искате. Повече от трийсет операции и само две от тях могат със задна дата да се определят като провали. Десетки пъти съм поставял живота си на карта, отдадох го — в буквалния смисъл. И изведнъж това вече не означава нищо за вас?
— Означава — издиша Илян. — И то много. Тъкмо затова ти предлагам пенсиониране по болест, което с нищо няма да опетни репутацията ти, ако незабавно подадеш оставка.
— Да подам оставка? Да напусна? Това ли е вашата представа за услуга? ИмпСи е прикривала и по-големи скандали — знам, че можете да направите нещо повече, ако пожелаете!
— Това е най-добрият начин. Не само за теб, а и за името ти. Премислил съм го от всички страни. От седмици мисля за това.
„Ето защо ме повика тук. Няма никаква операция. Няма и никога не е имало. Само това. Излъгах се още от самото начало. Шансове — нула.“
— След като трийсет години служих на баща ти — продължи Илян, — не мога да направя по-малко. Или повече.
Майлс застина.
— Баща ми ли… е помолил за това? Той знае ли?
— Все още не. Уведомяването му е задача, която оставям на теб. Не ми се иска да му докладвам за това.
Чиста проба проява на страхливост от страна на Илян и страшно наказание — за Майлс.
— Влиянието на баща ми — горчиво рече Майлс. — Това се казва да направиш малка услуга!
— Повярвай ми, ако не беше службата ти, на която ти така основателно се позоваваш, даже баща ти нямаше да успее да ме накара да се смиля над теб. Кариерата ти ще приключи тихо, без какъвто и да е публичен скандал.