Майлс се върна в кабинета и покорно седна, без да възпрепятства Илян да сложи дланта му на скенера за сваляне на отпечатък, да направи сканиране на ретината и да запише произнесените от него официални думи, с които си подаде оставката.
— Много добре. Сега ме пуснете да изляза — тихо проговори той накрая.
— Майлс, още те тресе.
— И ще ме тресе още известно време. Ще ми мине. Пусни ме, моля те.
— Ще повикам кола. И ще те изпратя до нея. Не трябва да оставаш сам.
„О, да, трябва.“
— Много добре.
— Не искаш ли да отидеш направо в болницата? Трябва да го направиш. Като пенсиониран ветеран, имаш право на лечение в Имперската военна болница, а не просто като син на баща ти. Мислех… мислех, че това ще е важно за теб.
— Не. Искам да се прибера вкъщи. Ще се заема с това… по-късно. Болестта е хронична, не е спешно. Вероятно ще мине цял месец преди това да се случи отново, ако изобщо се случи.
— Трябва да отидеш в болницата.
— Ти, — Майлс не откъсваше очи от Илян, — току-що загуби власт над постъпките ми. Ако мога да ти напомня за това, Саймън.
Илян помирително вдигна ръка, съгласявайки се неохотно. Върна се зад бюрото си и натисна бутона, отключващ вратата. После прокара длан по лицето си, сякаш за да изтрие от изражението си всякакви чувства. В очите му имаше сълзи. На Майлс му се стори, че почти усеща как скулите на Илян охладняват от изпаряващата се влага. Когато шефът на ИмпСи се обърна, лицето му бе абсолютно невъзмутимо и безизразно, точно каквото беше свикнал да го вижда Майлс.
„Господи, колко ме боли сърцето!“ И главата. И корема. И всички останали части на тялото. Майлс с труд се изправи на краката си и тръгна към вратата като решително отблъсна колебливо протегнатата за помощ ръка на Илян.
Вратата със съскане се отвори, разкривайки трима души, боязливо обикалящи около нея — секретарят на Илян, генерал Хароче и капитан Галени. При вида на Майлс Галени вдигна вежди. Майлс можеше да каже точно в кой момент Дъв забеляза на яката му голите, без значки петлици — от смайване Галени разтвори широко очи.
„Бр-р, Дъв, какво си помисли?“ Че се е сбил с Илян ли? В добавка към състезанието кой кого ще надкрещи? Че разяреният шеф на ИмпСи със сила е съдрал сребърните очи от куртката му? „Косвените доказателства могат да бъдат толкова убедителни.“
Хароче отвори уста в притеснено изумление.
— Какво, по дяволите… — Той въпросително разпери ръце, поглеждайки към Илян.
— Моля да ни извините. — Без да посреща погледа на никого, Илян мина покрай тях. Събраните в приемната му офицери от ИмпСи като по команда се обърнаха и се втренчиха в Майлс и Илян, гледайки ги дотогава, докато не свиха наляво и не се скриха в завоя на коридора.
ГЛАВА 7
Съзнавайки, че шофьорът от ИмпСи не сваля поглед от него, Майлс внимателно влезе през парадния вход в замъка Воркосиган. Той поддържаше маската си, докато вратата благополучно се затвори след него. Моментално рухна на първото кресло, до което успя да се добере, без дори да вдигне калъфа му. Изтече още цял час преди да спре да трепери.
На крака го вдигна не сгъстяващият се мрак, а напрежението в пикочния му мехур. „Телата са наши господари, а ние сме техни пленници. Свобода за пленниците.“ Едва се беше надигнал и раздвижил, когато единственото му желание стана отново да замре неподвижно. „Би трябвало да се напия. Такава е традицията за подобни случаи, нали?“ Майлс извади от избата бутилка бренди — виното му се струваше недостатъчно силна отрова. Този взрив на активност пресекна, завършвайки с неподвижно пребиваване в най-малката стая, която успя да открие — тясно помещение на четвъртия етаж, което, ако не беше прозореца, можеше да мине за килер. Бивша стая на някой от прислугата, но затова пък в нея имаше голям мек фотьойл с широки подлакътници. След всичките усилия по издирването на бутилката не му бяха останали сили да я отвори. Така и остана свит, малък в голямото кресло.
По време на следващия му поход в тоалетната, някъде след полунощ, Майлс взе кинжала на дядо си и го донесе в стаичката, оставяйки го до неотворената бутилка бренди на масичката до лявата си ръка. Ножът го изкушаваше не повече от алкохола, но в продължение на няколко минути Майлс с интерес си поигра с него. Светлината се плъзна по острието; Майлс притисна кинжала до китките си, после до гърлото си — където вече имаше тънки белези от предкриогенната подготовка. „Определено гърлото, ако изобщо…“ Всичко или нищо. Нямаше място за игри.