– Същият ли, чието име носи папагалът? – с любопитство попита Али. – Вярно, кой е тоя Визас?
– Кралят на колонистите, дошли от Гърция. Всъщност той е една легендарна личност. Прието е, че крал Визас е основателят на града.
Обърна страницата и се появи една друга монета. На предната страна се виждаше изображението на един брадат воин с шлем на главата, а върху него се виждаше надписът „Визас“.
– Ето този човек. Разбира се, това е предполагаемото му лице. Защото тази монета е изсечена от римляните цели шестстотин и повече години след основаването на Византион. По времето, по което е живял самият крал, все още не са секли собствени монети, защото градът е бил съвсем малък. – Посочи с ръка към рисунката на двореца „Топкапъ“ и ограждащите го стени. – Границите му не са били много по-големи, отколкото площта на нашия дворец. Византион израства по времето на римляните и чак тогава се превръща в световен град.
И аз бях учуден не по-малко от Али. Макар да знаех, че първото име на града, в който са живели прадедите ми, е Византион, чак толкова подробности не знаех! Въпросът на Лейля, която отново се намести във фотьойла, сложи край на чуденето ни.
– Къде беше монетата, като я намерихте?
Беше станала отново сериозна, но вече го нямаше този неин вид на високопоставен държавен чиновник. Погледът й изразяваше тъга, примесена с тревога.
– Беше в ръката му... Намерихме я в дланта му.
Не се учуди изобщо, само поклати глава с разбиране, сякаш говорехме за нещо, което й беше много добре известно.
– Дали убиецът е искал да ни каже нещо с тази монета? – попитах аз, за да я накарам да ни каже каквото знаеше. – Има ли някакъв смисъл в това, тази старинна монета да се постави в дланта на жертвата?
– Не съм сигурна – отвърна тя и отново отметна с ръка спусналите се върху лицето й кичури. – Ако тълкуваме това според древногръцката митология, можем да смятаме, че убийците са сторили добро на Недждет. Защото пари са се поставяли върху очите или тялото на умрелите, за да преминат спокойно реката на скръбта Ахерон в подземното царство на Хадес. Мъртъвците били погребвани с монета под езика, за да има с какво да платят на лодкаря Харон, превозващ душите на умрелите през реката. Ако не намерели пари върху телата, мъртвите не можели да преминат и били обречени да се лутат по бреговете й цяла вечност.
По мрачното лице на Али си личеше, че тази история изобщо не му минава.
– Според мен убийците са се ръководели не от древногръцките обичаи, а от законите на мафията. И няма защо да намесваме историята в това. Недждет е бил убит заради пари. И монетата в дланта му е послание.
Предположението на заместника ми сигурно беше доста реалистично, но все още беше рано да правим конкретни изводи и да решаваме каквото и да било още отсега.
– Уморихме ви, Лейля ханъм! – казах мило, дори примирено. – Само един последен въпрос – за да си напишем доклада, трябва да знаем какво сте правили снощи?
Изгледа ни обидено.
– Не мога да повярвам – промълви ядосано тя. – Вие наистина ме подозирате!
– Не – поклатих глава аз. – Това е само формалност. Няма никаква причина да се съмняваме във вас.
Този път думите ми не успяха да я убедят.
– Както и да е – изрече с примирен вид. – Снощи си бях у дома. И да ви кажа, преди да сте ме попитали – бях с приятеля ми Намък. – Посочи снимката върху шкафа и повтори: – Приятелят ми – Намък Караман.
Лейля се усмихваше също толкова щастливо, както на снимката в дома на Недждет Денизел, само че тук беше с друг. Къдрокос, с увиснали мустаци, мургав, с усмихнат поглед. Приятен мъж.
Али, който записваше името му в тефтерчето си, попита безизразно, досущ като чиновник, изпълняващ задължението си:
– Какво работи този Намък Караман?
– Хирург е – изрече Лейля с безкрайно удовлетворение в гласа.
– Значи, ще го намерим в болницата, така ли?
По лицето й си личеше колко се забавлява.
– Не, ще го намерите в сдружението. В „Зейрек“18... Но сега трябва да е на друга среща. Щеше да участва в едно мероприятие по спасяването на старите истанбулски къщи.
18 „Зейрек“ е малък район в квартала „Фатих“. Името на мястото идва от джамията „Молла Зейрек“, която преди това е била църква „Исус Пантократор“. – Б. пр.
А каза ли ви, че Визас е бил полубог?
Не можехме да чакаме да свърши събранието на Намък Караман тук, в дома на Лейля Баркън, и си тръгнахме от „Кючук Ая София“. Нямаше как иначе. Минахме по тесните улички в този исторически квартал с великолепни паметници, покрай величествени някога дворци и свещени църкви, за да свърнем към „Султанахмед“.