23 Според легендата крал Визас от Мегара, град, намиращ се близо до Атина, основал Византион, като преплавал с флотата си на североизток през Егейско море. Когато се допитал до оракула в Делфи къде да изгради своя нов град, той му казал: „Срещу слепците“. Визас не разбрал смисъла на това, но когато доплавали до Босфора, решил, че слепите са жителите на разположения на азиатския бряг гръцки град Халкедон, които явно не виждали прекрасната земя само на миля от другата страна на Босфора. Визас основал своя град именно на това красиво място и го именувал на себе си – Византион. По-късно Византион завладял Халкедон. – Б. пр.
Али явно не разбра и промърмори:
– Че коя ще е тая „земя на слепите“?
Тръгнах да му обяснявам, за да остави момичето на мира:
– Кадъкьой24, скъпи ми Али! Тази част на легендата я знам и аз. Този израз е вид ирония към заселниците в Кадъкьой, които са били толкова слепи, че да не видят прекрасната земя на другия край, където сега е Сарайбурну. Тоест толкова сте слепи, че не виждате прекрасното, това е искал да каже оракулът.
24 Гръцкият град Халкедон е днешният Кадъкьой. – Б. пр.
– Не само красотите, шефе – отново взе думата Зейнеб. – Тъй като Византион от три страни е обграден с морета, затова е особено добър и за отбрана. Разбира се, че има и стратегическо значение. Вземали са и данъци от преминаващите през Босфора кораби.
– Да беше казала „харач“25 – не се сдържа да прокоментира и нашият калпазанин. – Като Дели Домрул26 – от минаващите по три, от непреминаващите – по пет пари...
25 „Харач“ е османската дума за данък. – Б. пр.
26 Легендарен турски герой, който изградил мост над едно сухо дере и карал насила хората да преминават по него – който преминел, му вземал по три аспри, който не искал да премине – по пет пари. Накрая ангелът на смъртта Азраил дошъл и го вразумил. – Б. пр.
– И рибните пасажи... най-важният източник на храна за града. Паламуди, скумрии, лефери...
– Кой знае какви още риби е имало по онова време? – с носталгия добавих и аз. – В детството ми още вадеха лефери от Босфора... Унищожихме популациите им...
– Както и да е. Като не видели прекрасната земя в Сарайбурну, се заселили в Азия и затова ги нарекли „слепи“, а града им – Халкедон27.
27 Всъщност първите колонисти в Халкедон са били земеделци, а не търговци и затова за тях мястото, около което е имало обширни плодородни поля, е било по-добро. – Б. пр.
– Ама наистина са били слепи тия – промърмори и Али. Най-сетне се беше отказал да стърчи прав и седна на свободния стол до мен. – Да имаш Сарайбурну и да се заселиш в Кадъкьой? Бих живял там, само и само да имам тази гледка!
Зейнеб, поглеждайки към човката на орела, не можеше да не се съгласи с това:
– Бога ми, и аз бих избрала Сарайбурну! Помисли си само, Али – по онова време всичко наоколо е било гори, нямало е нито тия безформени сгради, нито това човешко стълпотворение! Да не говорим за колите – то пътища не е имало като хората, само няколко рибарски лодки, тук-таме някоя платноходка се е поклащала върху морето. Нищо повече! Това, което нарече „град“, е било едно малко пристанище, една крепост, заобиколена от гори и от море!
За миг се опитах да си представя Истанбул такъв, какъвто го описваше Зейнеб. Напразно – така и не успях да извикам пред погледа си представата за онзи античен град, не можах да изтрия от съзнанието си призрака на обгръщащите ни отвсякъде бетонни сгради и грозни гледки. И Зейнеб, и Али бяха потънали в мълчание. Сигурно защото и те като мен неуспешно се опитваха да си представят античния Византион.
– Това ли е всичко? – опита се да омаловажи нещата моят всезнайко. – Добре, но ние, така или иначе, вече знаехме всичко това.
– Задръж малко, Али! Сега ще ви разкажа същинската легенда – продължи Зейнеб, поглеждайки към мен. – Тази легенда стига чак до Зевс. Най-великият от олимпийските богове, известен със своите любовни похождения.
– То и без туй всички старогръцки легенди опират до Гръмовержеца – отново се опита да я засече Али, но Зейнеб продължи, все едно не е чула думите му.
– Един ден Зевс видял прочутата с красотата си дъщеря на Аргос, Йо, и веднага се влюбил в нея. Много скоро новината за новата любов на Зевс достигнала до ушите на главната богиня Хера, на която и без това били омръзнали похожденията на съпруга й. Тя ужасно се разгневила и понеже не можела да му стори нищо, решила да си отмъсти на Йо. Щом разбрал за това, Зевс, за да я опази от жена си, превърнал Йо в бяла юница. Но Хера пак узнала за тази негова хитрина и накарала да откраднат кравата, а Аргос сложила да я пази. Зевс също не стоял със скръстени ръце и изпратил бог Хермес да го убие. Като разбрала за това, Хера изпратила един стършел, който да я преследва. За да се спаси от него, Йо пробягала хиляди километри, стигнала до Босфора и се хвърлила във водите му. С плуване преминала на отсрещния бряг. Така първото име на Босфора било „Боспорос“, което на гръцки означавало „Бичи брод“. Както и да е. Пътят на бягащата от гнева на Хера Йо достигнал до Златния рог. Тук между два хълма тя родила момиче, на име Кероеса. Но като поотраснала, и тя пострадала от един бог – бога на моретата Посейдон. Като не могла да се противопостави на този силен бог, тя забременяла от него. Бизантас, или Визас бил това бебе, което Кероеса носела в утробата си. Затова и успял да стане велик крал и да основе този велик град, който нарекъл с името си. И монетата, която намерихме в дланта на жертвата, е от този град28.