— За Бога! — възкликна пани Александра. — Не повтаряй думите му, ваша милост, че нещастие ще навлечеш на дома ни!
Харламп се прекръсти и продължи:
— Мислеше, горкият воин, че е заслужил награда, а ето му наградата! Ех! Бог най-добре знае какво прави, макар че това не можем нито да го разберем с човешкия разум, нито да го измерим с човешката справедливост! Тогава веднага след богохулствата се вцепени и падна на земята, а свещеникът започна да чете заклинание над него, за да не влязат в тялото му зли духове, привлечени от тия богохулства.
— Скоро ли дойде на себе си?
— Около един час лежа като мъртъв, а после се свести и като се прибра в квартирата си, не искаше да види никого. През време на погребението аз се обърнах към него: „Пане Михале — казвам, — имай милост към себе си!“ А той — нищо! Три дни останах още в Ченстохова, защото сърцето не ми даваше да замина, но напразно чуках на вратата му. Не ме искаше! Блъсках си главата да реша какво да правя: дали да продължавам да удрям по вратата или да замина?… Как да оставя човека така, без никаква утеха? Но като разбрах, че няма да постигна нищо, реших да тръгна за Скшетуски. Той беше най-добрият му приятел, а след него пан Заглоба; може би те ще проникнат някак до сърцето му, особено пан Заглоба, който е умен човек и знае на кого как да заговори.
— И беше ли у Скшетуски, ваша милост?
— Бях, но и тук Бог не помогна, защото двамата с пан Заглоба бяха заминали в Калиско при пан Станислав, ротмистъра. И никой не можеше да ми каже кога ще се върнат. Тогава аз си помислих: и без това пътят ми е през Жмудж, ще се отбия у ваши милости и ще разкажа за случилото се.
— Аз отдавна знаех, че ваша милост е достоен рицар — каза Кмичиц.
— Не е въпросът за мене, а за Володиовски — отвърна Харламп — и ще ви призная, ваши милости, че много се страхувам да не се умопобърка…
— Бог ще го запази от това — каза пани Александра.
— Ако го запази, той положително ще облече расото, защото, казвам ви, ваши милости, че през целия си живот не съм виждал такава скръб… А жалко за такъв воин! Жалко!
— Как така жалко? Това ще умножи Божията слава! — обади се отново пани Александра.
Харламп започна да мърда мустаци и да търка челото си.
— Виждаш ли, ваша милост благодетелко, може да я умножи, а може и да не я умножи. Я пресметнете, ваши милости, колко поганци и еретици е унищожил той през живота си и с това навярно повече е задоволил нашия спасител и пресветата му майка, отколкото много свещеници със своите проповеди. Хм! Заслужава да се помисли по това! Нека всеки служи на божията слава, както умее най-добре… Защото, виждате ли, ваши милости, между йезуитите винаги ще се намерят мнозина по-мъдри от него, но втора такава сабя няма в Жечпосполита…
— Това е вярно, кълна се в Бога! — обади се Кмичиц. — Ти, ваша милост, не знаеш ли дали той е останал в Ченстохова или е заминал?
— До заминаването ми беше там. Какво е направил после, това не зная. Едно само зная: пази Боже да не се умопобърка, пази Боже да не се разболее, което често идва заедно с отчаянието, тогава той ще бъде там съвсем сам, без помощ, без роднина, без приятел, без утеха.
— Дано пресветата Дева те пази в тази чудотворна обител, верни приятелю! — извика внезапно Кмичиц. — Ти направи толкова много за мене, че и брат не би сторил повече!
Пани Александра се замисли дълбоко и дълго цареше мълчание, най-сетне тя вдигна светлокосата си глава и каза:
— Йендрек, помниш ли ти колко сме му длъжни ние?
— Забравя ли това, ще трябва от куче да взема очи, че с моите не бих посмял да погледна почтен човек!
— Йендрек, ти не можеш да го оставиш така!
— Как?
— Иди при него.
— Това е благородно женско сърце, това е благородна пани! — извика Харламп, като грабна ръцете на пани Александра и ги покриваше с целувки.
Но съветът не беше по вкуса на Кмичиц, той почна да клати глава и каза:
— За него аз бих отишъл накрай света, но… сама знаеш… ако ти беше здрава, не ще и дума… но сама знаеш! Пази Боже да се уплашиш от нещо, да ти се случи нещо… Ще изсъхна от безпокойство… Жената стои по-напред от най-добрия приятел… Жал ми е за пан Михал… но сама знаеш!…
— Аз ще остана под покровителството на лауданските старейшини. Сега тук е спокойно, а от дребни работи няма да се уплаша. Косъм не ще падне от главата ми без божията воля… А там пан Михал може би се нуждае от спасение…