Едно от най-разпространените, превърнали се вече в клишета определения на „Панаир на суетата“ е, че произведението представлява панорама на английското висше общество от първата половина на XIX век. Но както винаги, когато се срещнем с писатели от ранга на Текери, сложността и богатството на творбата правят невъзможно еднозначното характеризиране на нейната същност и водят до редица важни открития за нея. На първо място социалната обусловеност на всеки персонаж далече надхвърля тесните исторически рамки на описаните събития и не позволява на романа да се сведе до хроника на нравите на един период. Освен това двузначността на понятието „панорама“ ни помага да отговорим на въпроса защо, въпреки липсата на описание на самите социални контрасти, „Панаир на суетата“ успява да постигне това, което не постига нито един от съвременниците на Текери, предали конкретно и правдоподобно ужасяващите условия на живот на английското беднячество. Наистина в романа си той не слиза по-надолу от прислугата — разрезът на обществото, който той прави, е по-скоро хоризонтален, отколкото вертикален, но в него писателят се вглежда така детайлно, че от окото му не убягват и най-малките недостатъци на класата, станала прицел на неговата критика. Ненапразно Джон Ръскин, бележитият английски теоретик на изкуството, го обвинява в почти садистично удоволствие от откриването и изобразяването на отрицателните черти на героите си. Сатирата на Текери е наистина безмилостна и понякога жестока, но в основата й лежи не някакво индивидуално недоволство от състоянието на обществото, а осмисленото обобщение на същността му. Ето защо герои като Сър Пит Кроли и семейството му, като Лорд Стейн и Лейди Берейкърс, както и многобройните други персонажи от едрата буржоазия и аристокрацията въздействуват върху читателя не като чудаци с присъщи само на тях недостатъци, а като една съвкупност, един колективен образ на привилегированото съсловие. Концентрирана в тях откриваме убедеността на писателя в разложителната сила на парите, в неминуемата морална деградация, до която те довеждат всеки, който ги притежава или се стреми към това. И ако подзаглавието на произведението е „Роман без герой“, то трябва да се тълкува не само откъм естетическата му страна, а и откъм пълната подчиненост на всичките му елементи на всеобемащата социална критика на Текери, поставяща персонажите не толкова в отношение един към друг, колкото към материалните принципи, пронизали цялата структура на капиталистическото общество.
Дали обаче сатирическото начало е достатъчно, за да поддържа интереса на читателя при възприемането на романа? Отговор на този въпрос няма да намерим в сюжета на „Панаир на суетата“, защото в него липсват тайнствените интриги и неочаквани обрати, изпълняващи произведенията на другите романисти от епохата. За своите изобличителни цели Текери намира подходящите форми в по-стари модели — в пикарескната традиция и романа на XVIII век, в есетата на Джоузеф Адисън и дори в християнската проповед като специфично-риторически образец. Такова съчетание, само по себе си новаторско, писателят избира съвсем съзнателно, като по този начин прибавя към аспектите на своята критика и тясно литературния. Още в глава VI се сблъскваме с пряко заявения отказ от съществуващите романни форми, но той се съдържа и в самата липса на традиционните сюжетни елементи. Текери изгражда действието върху съдбите и приключенията на две главни героини, като двете линии са контрапунктно съчетани така, че върховите точки в едната да отговарят на най-ниските на другата. Новаторството на писателя обаче се крие не в контраста, който сам по себе си е познат похват и както ще стане дума по-нататък, със своята привидност е проява на пародийната страна на произведението, а в неговото съдържание. За първи път в английския роман се срещаме със събития, които не предхождат, а следват „брачната бариера“, станала синоним на романния завършек. Но в тази стратегия на автора, изложена от самия него в глава XXVI, трябва да търсим нещо повече от опита му да се разруши една литературна форма и да се изпълни с ново съдържание. Сюжетът на „Панаир на суетата“ представлява реализация на интереса на Текери към обичайното, типичното, което съставлява живота на човека в неговото социално обкръжение. Затова и в нито един от персонажите, дори и в най-гротескните, няма да открием онова неповторимо съчетание на индивидуални особености, с което запомняме героите на Дикенс. „Панаир на суетата“ ни представя един свят на типично житейското, видяно от гледната точка на човек с огромен жизнен опит и познание за огромното разнообразие на видове човешко поведение, чиято непреходност прави от романа произведение с дълбоко съвременно звучене за читателите от всяко поколение.