— Не, честна дума, никога не съм чул — каза главата изпод вратовръзките, като се разтрепери силно, — искам да кажа, да, чувал съм… какво отвратително студено време, госпожице — и при тези думи той се залови да разбутва огъня с всичка сила, макар че бе средата на юни.
— Много е хубав — прошепна Ребека на Амелия възвисочко.
— Така ли мислиш? — отвърна последната. — Ще му го кажа.
— Миличка, за нищо на света — каза мис Шарп и се отдръпна назад като свенлива кошута. Преди това тя бе направила на господина изпълнен с почитание реверанс, подобаващ на една девица, и смирените й очи гледаха така упорито в земята, че просто бе чудно как бе успяла да го види.
— Благодаря ти за красивите шалове, братко — каза Амелия. — Нали са много хубави, Ребека?
— О, божествени! — каза мис Шарп и очите й се отправиха от земята право към светилника.
Джоузеф продължаваше да вдига голям шум с машите, като през всичкото време пъхтеше и духаше и беше толкова почервенял, колкото можеше да позволи жълтото му лице.
— Аз не мога да ти правя такива хубави подаръци, Джоузеф — продължи сестра му, — но докато бях в училище, ти избродирах чудесни тиранти.
— Боже мой, Амелия, какво говориш? — извика братът, крайно смутен, и дръпна с всичка сила шнура на звънеца, който остана в ръката му, и увеличи смущението на бедния човечец. — За бога, виж дали моето бъги е пред портата? Не ми е възможно да чакам. Трябва да изляза. Дявол да го вземе този мой лакей! Трябва да излизам.
В този миг в стаята влезе бащата на семейството, подрънквайки с печатите си като истински британски търговец.
— Какво се е случило, Еми? — запита той.
— Джоузеф ме помоли да видя дали неговото бъги е пред портата. Какво е това бъги, татко?
— Вид ориенталска носилка с един кон — каза старият джентълмен, който беше своего рода шегаджия.
При тези думи Джоузеф избухна в неудържим смях, но като срещна погледа на мис Шарп, той спря внезапно като застрелян.
— Тази девойка е приятелката ти, нали? Мис Шарп, много съм щастлив да ви видя. Нима двете с Еми вече успяхте да се скарате с Джоузеф, та той иска да се махне?
— Обещах на Бонами от нашата служба да обядвам с него, сър — каза Джоузеф.
— Хайде де! Нали каза на майка си, че ще обядваш тук?
— Но с тези дрехи е невъзможно.
— Погледнете го, не е ли достатъчно елегантен да обядва където и да било, мис Шарп?
Разбира се, при тези думи мис Шарп погледна приятелката си и тогава двете избухнаха в силен смях, твърде приятен за стария джентълмен.
— Виждали ли сте бричове от еленова кожа в лицея на мис Пинкъртън? — продължи да се шегува той.
— За бога, татко! — извика Джоузеф.
— Я гледай, докачил съм го. Мисис Седли, миличка, докачих сина ви. Намекнах за кожените му бричове. Попитайте мис Шарп и тя ще ви каже. Хайде, Джоузеф, помири се с мис Шарп и нека всички да отидем да обядваме.
— Имаме пилаф, Джоузеф, тъкмо както го обичаш, а татко е донесъл най-хубавия калкан в Билингсгейт.
— Хайде сър, хайде, слезте долу с мис Шарп, а аз ще ви последвам с тези две млади дами — каза бащата и като взе под ръка съпругата и дъщеря си, тръгна весело надолу.
Ако мис Ребека Шарп бе решила в сърцето си да победи този едър красавец, не мисля, уважаеми госпожи, че имаме право да я обвиняваме. Защото макар изкуството да се търси съпруг обикновено да се възлага скромно от младите девойки на майчиците им, спомнете си, че мис Шарп нямаше грижливи родители, които да й уреждат тези деликатни въпроси и ако тя самичка не си намереше съпруг, в света не съществуваше никой друг, който би свалил от плещите й това задължение. Какво кара младите момичета «да влязат в обществото», ако не благородната амбиция да се омъжат? Какво ги кара да се тълпят по местата за летуване? Какво ги кара да танцуват до пет часа сутринта през цял един сезон? Какво ги принуждава да се мъчат пред пианото над различни сонати, да изучават с някой модем учител четири песни за една гвинея на час, да свирят на арфа, ако имат хубави ръце и рамене, и да носят шапки с пера, ако не за да подмамят по-наблизо някой «подходящ» млад човек и да го улучат с тези техни лъкове и стрели? Какво кара почтени родители да вдигат килимите си, да разбутват цялата къща и да изразходват една пета от годишния си доход за домашни вечеринки и шампанско? Нима правят това от любов към ближния си и от едничкото желание да видят как млади хора се веселят и танцуват? Ха! Те просто искат да омъжат дъщерите си и също както почтената мисис Седли бе скроила вече двадесетина плана за уреждане живота на нейната Амелия, също така и нашата обична, но лишена от защита Ребека бе взела твърдо решение да стори всичко възможно да си осигури съпруг, който за нея беше по-необходим, отколкото за приятелката й. Тя имаше живо въображение и освен това беше чела «Хиляда и една нощ» и географията на Гутрие. Докато се обличаха за обяд и след като запита Амелия дали брат й е много богат, тя си построи чудесна въздушна кула, на която сама беше господарка, а някъде извътре се мяркаше някакъв съпруг (тя не го бе още видяла, следователно фигурата му не й беше много ясна). Виждаше се сред множество шалове, тюрбани, диамантени огърлици и си представяше как се качва на слон под звуците на марша «Синята брада», за да направи официално посещение на Великия могол. Прекрасни видения! Щастливото преимущество на младостта е да ви сътворява и множество мечтателни млади същества, наред с Ребека Шарп, лелеят подобни мечти.