И тъй, те слязоха в столовата — Джоузеф много червен и поруменял, Ребека много скромна, навела надолу зелените си очи. Беше облечена в бяло, с голи рамене, бели като сняг — самият образ на младостта, беззащитната невинност и смирената девическа простота. «Трябва да бъда много тиха — мислеше си Ребека — и да покажа твърде голям интерес към Индия.»
Чухме вече как мисис Седли бе приготвила за сина си пилаф с лютиви индийски подправки, точно както той го обичаше, и през време на обеда поднесоха от това блюдо и на Ребека.
— Какво е това? — каза тя и отправи въпросителен поглед към мистър Джоузеф.
— Прекрасно е — отвърна той. Устата му беше пълна с пилаф, лицето му бе червено от приятното удоволствие да го дъвче. — Мамо, хубав е като моя пилаф в Индия.
— О, трябва да го опитам, ако е индийска гозба — каза мис Ребека. — Сигурна съм, че всичко, което идва оттам, е хубаво.
— Дай малко къри на мис Шарп, мила — обади се мистър Седли, смеейки се.
Ребека никога по-рано не бе опитвала това ядене.
— Намирате ли го толкова хубаво, колкото всичко останало от Индия? — запита мистър Седли.
— О, прекрасно! — възкликна Ребека, която изпитваше истински страдания от лютия червен пипер.
— Опитайте с него една «чили», мис Шарп — каза Джоузеф, истински заинтригуван.
— Чили — повтори Ребека задъхано. — О, да! — Тя мислеше, че чили е нещо хладно, както показваше името, и че обикновено се поднася с лютивия пилаф. — Колко свежи и зелени изглеждат! — каза тя и сложи една в устата си. То беше по-люто от пилафа; плътта и кръвта не можеха да изтърпят повече. Тя остави вилицата си.
— Вода, малко вода, за бога! — извика Ребека.
Мистър Седли избухна в смях (той беше груб човек от борсата, където хората обичат всякакви шеги).
— Тези чили са истински индийски, уверявам ви — каза той. — Самбо, дай вода на мис Шарп.
На бащиния смях отговори и Джоузеф, който намери шегата чудесна. Дамите само се поусмихнаха. Смятаха, че клетата Ребека си беше изпатила прекалено много. Тя би желала да удуши стария Седли, но преглътна унижението си също тъй, както и отвратителния пилаф преди това, и щом й бе възможно да проговори, каза с комична благодушност:
— Трябваше да си спомня за пипера, който персийската принцеса слагала в сладкишите с каймак, в една от приказките на «Хиляда и една нощ». Вие в Индия слагате ли пипер в сладкишите си с каймак, сър?
Старият Седли се разсмя и реши, че Ребека е твърде благодушно същество. Джоузеф само забеляза:
— Сладкиши с каймак ли, госпожице? Нашият каймак в Бенгалия е много лош. Обикновено употребяваме козе мляко: и боже мой, знаете ли, принуден съм да го харесвам!
— Сега вече няма да харесвате всичко от Индия, мис Шарп — забеляза старият джентълмен; но когато следобед дамите се оттеглиха, хитрият стар човек каза на сина си. — Внимавай, Джоз, това момиче ти е хвърлило око.
— Ами! Глупости! — каза Джоз твърде поласкан. — Спомням си, сър, една девойка от Думдум, дъщеря на артилерийски офицер, която после се омъжи за Ланс, лекаря, и която ми бе хвърлила око през… и четвърта година — на мене и на Мълигътони, за когото ви споменах преди обед — чудесен човек е този Мълигътони — магистър в Буджбудж и положително ще влезе в съвета подир пет години. Значи, тъй, сър, артилеристите дадоха бал и Куинтин от четиринадесети полк ми каза: «Седли — рече той — залагам тринадесет срещу десет, че преди, да са започнали дъждовете, Софи Кътлър ще пипне или тебе, или Мълигътони.» — «Дадено» — рекох аз и, ех, сър, сър, този кларет е много хубав. От Адамсън ли е или от Карбонел?