Шишето шампанско възстанови доброто настроение на Джоузеф и преди още да бе изпразнена бутилката, от която предвид заболяването си изпи три четвърти, той се съгласи да заведе двете момичета във Воксхол.
— За всяка от девойките трябва да има кавалер — каза старият джентълмен. — Джоз ще изостави Еми в тълпата — толкова е обаян от мис Шарп. Изпратете да попитат дали Джордж Озбърн няма да иска да дойде.
При тези думи, кой знае по каква причина, мисис Седли погледна към съпруга си и се засмя. Очите на мистър Седли блеснаха неописуемо дяволито и той погледна Амелия. Амелия сведе глава надолу и поруменя тъй, както умеят само седемнадесетгодишните девойки и както мис Ребека никога в живота си не бе поруменявала — най-малкото не бе го правила от осемгодишната си възраст, когато кръстницата й я бе хванала да краде сладко от долапа.
— Най-добре ще е Амелия да напише бележка — каза баща й — и да покаже на Джордж Озбърн какъв хубав почерк сме си донесли от лицея на мис Пинкъртън. Спомняш ли си, когато му писа да дойде на «Дванадесета нощ», Еми, и написа «дванадесет» с «м» вместо с «н»?
— Това беше преди години — каза Амелия.
— Сякаш беше вчера, нали, Джон? — обърна се мисис Седли към съпруга си.
Същата вечер, при един разговор, който се водеше в предната стая на втория етаж, в нещо като шатра от пъстър кретон с индийски мотиви, подплатена с розово платно, в която шатра имаше пухено легло с две възглавници, върху които се виждаха две кръгли, червени глави, едната в дантелена нощна шапчица, а другата в обикновена памучна, завършваща с пискюл; та именно там, по време на домашната изправителна лекция мисис Седли порица съпруга си за жестокото му държане към клетия Джоз.
— Беше много злобно от твоя страна, мистър Седли — каза тя, — да измъчваш по този начин горкото момче.
— Мила моя — каза памучният пискюл в защита на своето поведение. — Джоз е много по-суетен, отколкото си била ти през целил си живот и това означава твърде много. Макар че преди около тридесет години, в годината хиляда седемстотин и осемдесета, ти може би имаше право да бъдеш суетна. Не казвам, че не е така. Но не мога да търпя Джоз с неговата контешка свенливост. Той просто надминава себе си, мила моя, и през всичкото време мисли за собствената си личност и за това, че е прекрасен. Струва ми се, мила, че ще си имаме безпокойства с него. Ето на, малката приятелка на Еми го ухажва най-усилено — това е съвсем ясно и ако тя не го пипне, някоя друга ще го стори. Този човек е обречен да бъде жертва на жените, също както аз съм обречен да ходя на борсата всеки ден. Истински късмет е, мила, че не ни доведе някоя черна снаха. Но запомни ми думите, мила, първата жена, която пожелае, ще го пипне.
— Още утре ще си отиде, хитро същество такова — каза мисис Седли твърде енергично.
— Ако не тя, друга — и защо да не е тя, мисис Седли? Що се отнася до мене, пет пари не давам коя ще се омъжи за него. Нека Джоз направи това, което му харесва.
След малко гласовете затихнаха или се заместиха от нежната, но неромантична музика на носовете; и тишината в дома на Джон Седли, ескуайър, от Ръсъл Скуеър и борсата, се нарушаваше само когато черковният часовник отброяваше часа, а нощният пазач го съобщаваше.
Когато настъпи утрото, добродушната мисис Седли вече не мислеше да изпълни заплахите си към мис Шарп, защото, макар да няма нищо по-проницателно, по-обикновено и по-оправдано от майчинската ревност, все пак не й се щеше да повярва, че малката, смирена, признателна и блага възпитателка ще се осмели да пожелае подобна величествена личност, като административния началник на Богли Уола. Освен това молбата за продължаване отпуска на младата девойка бе вече изпратена и щеше да е трудно да се търси предлог да я отпратят начаса.
Сякаш всички сили желаеха нещата да се наредят в полза на благовъзпитаната Ребека, та дори и природните стихии (макар че отначало тя не бе склонна да приеме влиянието им като благоприятно за нея) се намесиха да й помогнат. В деня, определен за разходка до Воксхол, Джордж Озбърн дойде за вечеря, а възрастните отидоха на гости на общинския съветник Болс. Тогава се разрази такава буря, каквато обикновено се случва, когато човек реши да отиде във Воксхол и младите се принудиха да си останат у дома. Мистър Озбърн никак не изглеждаше разочарован от това. Той и Джоузеф Седли изпиха подобаващо количество портвайн, tête-à-tête в столовата, през което време Седли разправи цяла серия от най-хубавите си индийски историйки, тъй като в мъжка компания бе необикновено словоохотлив. Сетне мис Амелия Седли игра ролята на домакиня в приемната и тези четирима млади хора прекараха заедно такава приятна вечер, че всички изразиха по-скоро доволство от бурята, която бе станала причина да отложат посещението си във Воксхол.