— Браво, Джоз! — провикна се Озбърн.
— Благодаря, скъпи Джоузеф — каза Амелия, готова да целуне брат си, ако той би имал подобно намерение. (И струва ми се, за една целувка от страна на подобно мило създание като Амелия бих купил всичката стока на най-изискания цветар.)
— О, какви божествени цветя! — възкликна мис Шарп и ги помириса деликатно, като ги притисна до гърдите си и отправи очи към тавана, обхваната от неописуемо възхищение. Може би тя най-напред погледна във вътрешността на букета, за да види дали там няма някаква бележчица, но такава не се намери.
— Нима в Богли Уола разговарят с езика на цветята, Седли? — запита със смях Озбърн.
— Ами, нищо подобно! — отвърна сантименталният младеж. — Купих ги от Натан. Много се радвам, че ви харесват. И знаеш ли, Амелия, едновременно с тях купих и ананаси, които дадох на Самбо. Нека останат за десерт на обед. Много са разхладителни и приятни в топло време.
Ребека каза, че никога не била вкусвала ананаси и много й се искало да ги опита.
Така продължи разговорът. Не знам под какъв предлог Озбърн излезе от стаята, нито пък защо след малко излезе и Амелия — може би да нагледа разрязването на ананасите. Но Джоз бе оставен насаме с Ребека, която отново се бе заловила за ръкоделието и зелената коприна и лъскавите игли се движеха бързо под нежните й бели пръсти.
— Каква прелестна, прелестна песен ни изпяхте снощи, скъпа мис Шарп! — каза административният началник. — Тя едва ли не ме разплака; честна дума.
— Защото имате нежно сърце, мистър Джоузеф; струва ми се, че сърцата на всички от семейство Седли са такива.
— Държа ме буден снощи и тази сутрин се опитах да си я тананикам в леглото; честна дума. Голъп, лекарят ми, дойде в единадесет часа (аз съм болен, знаете, и Голъп идва при мен всеки ден) и, представете си, завари ме да пея като — като червеношийка.
— О, шегаджия такъв! Хайде да ви чуя как ще я пеете.
— Аз? Не, вие, мис Шарп, скъпа мис Шарп, моля ви се, изпейте я.
— Не сега, мистър Седли — каза Ребека с въздишка. — Нямам настроение за нея; освен това трябва да свърша кесията. Ще ми помогнете ли, мистър Седли? — И преди да бе имал време да я запита как да стори това, мистър Джоузеф Седли, от Източноиндийската компания, действително седеше tête-à-tête с една млада девойка, като я гледаше с пронизващ поглед. Ръцете му бяха протегнати напред като за молба, а около китките му бе намотано едно чиле зелена коприна, която тя навиваше.
В тази романтична поза Озбърн и Амелия завариха интересната двойка, когато влязоха да известят, че обедът е готов. Намотаването на коприната току-що бе завършено, но мистър Джоузеф не бе заговорил.
— Положителна съм, че ще го стори довечера, мила — каза Амелия, като стисна ръката й.
Седли бе обмислил работата и си бе казал: «Да му се не види, ще повдигна въпроса във Воксхол.»
Глава V
Нашият Добин
Побоят между Къф и Добин и неочакваният резултат от това състезание за дълго ще се помнят от всеки, който се възпитаваше тогава в знаменития лицей на доктор Суиштейл. Последният юноша (наричан Досадния Добин, Заспалия Добин и с други подобни прякори, изразяващи момчешко презрение) беше най-кроткият, най-тромавият и, както изглеждаше, най-тъпият от всички млади господа на доктор Суиштейл. Баща му беше търговец на бакалски стоки в Сити и се говореше, че е бил приет в лицея въз основа на онова, което наричаха «взаимни облаги» — с други думи, таксите за пансиона и учението му се изплащаха от бащата в стоки, не в пари. И той стоеше там — почти на най-долното стъпало на училището — в своите груби панталони и жакет от рипсено кадифе, които едрите му кости едва не пръскаха по шевовете — като представител на еди-колко си фунта чай, свещи, захар, сапун, сушени сливи (само малка част от които се слагаха в пудинга) и други продукти. Ужасен бе денят за малкия Добин, когато един от малчуганите на училището бе избягал в града да си купи сладкиши и бе зърнал колата на Добин и Ръдж, търговци на бакалски стоки от Теме Стрийт, Лондон, спряла пред вратата на лицея, за да се разтоварят от нея онези стоки, с които фирмата търгуваше.
За малкия Добин след това нямаше никакво спокойствие. Отправените срещу него шеги бяха ужасни и безмилостни.