Джордж Седли Озбърн
П.П. Кажи много здраве на малката Еми. Изрязвам й един екипаж от картон. Моля ти се, не обикновен кейк, а със стафиди.»
Като резултат на Добиновата победа, репутацията му пред момчетата се издигна неимоверно високо и името Фигз, което дотогава бе символ на укор, сега стана измежду най-популярните и най-уважаваните прякори в училището.
— Най-после той не е виновен, че баща му е бакалин — казваше Джордж Озбърн, който, макар и малък, бе много обичан от младежите на доктор Суиштейл; и неговото мнение бе прието много радушно. Гласуваха, че ще се счита за непристойно да се подиграват на Добин за произхода му, и «старият Фигз» стана прякор, с който се изразяваше обич и привързаност.
Промяната в положението му възвиси Добиновия дух. Той постигна чудни успехи в учението. Самият превъзходен Къф, при чието благоволение Добин можеше само да поруменява, му помагаше за латинските стихове, занимаваше го през свободните си часове, изведе го триумфално от класа на малките момчета в класа на по-възрастните и дори там му извоюва добро място. Откриха, че макар и тъп по класическите езици, по математика той е удивително бърз. За обща радост излезе трети по алгебра, а през лятната изпитна сесия по френски получи за награда книга. Трябваше да видите майчиното му лице, когато докторът му поднесе Telemaque (този прелестен роман) пред очите на цялото училище, родителите и гостите, надписан за Гилелмо Добин. Всички момчета изръкопляскаха в знак на одобрение и сърадване. Кой може да опише как той поруменяваше, как се спъваше, как тромаво се държа и колко крака изпотъпка, докато се върне на мястото си? Старият Добин, баща му, който сега за първи път го уважаваше, му даде публично две гвинеи, по-голямата част от които той похарчи за един общ пир; а след ваканцията пристигна в училището във фрак.
Добин беше юноша прекалено скромен, за да предположи, че тази щастлива промяна в положението му бе резултат от собственото му великодушие и мъжество. Той погрешно смяташе, че добруването му се дължи единствено на доброжелателството на малкия Джордж Озбърн, на когото оттогава нататък се закле в такава любов и привързаност, каквато само децата са годни да изпитват — привързаност като в приказката, изпитвана от тромавия Орсън към прекрасния малък Валентин, неговия победител. Той падна ничком пред малкия Озбърн и му отдаде любовта си. Дори и преди да се бяха запознали, той се бе възхищавал тайно от Озбърн, а сега стана негов лакей, негово куче, неговият Петкан. Вярваше, че Озбърн притежава всички добродетели, че е най-хубавият, най-смелият, най-дейният, най-способният, най-великодушният от всички юноши в света. Разделяше с него парите си, купуваше му най-разнообразни подаръци: ножчета, кутии за моливи, златни печати, бонбони, романтични книжки с големи цветни картини, представляващи рицари и разбойници, върху много от които се виждаха надписите «На Джордж Озбърн, ескуайър, от неговия предан приятел Уилям Добин» — изрази на уважение, които Джордж приемаше много благосклонно както подобаваше на превъзходните му качества.
Така че, когато лейтенант Озбърн дойде на Ръсъл Скуеър в деня на отиването им във Воксхол, той каза на дамите:
— Мисис Седли, надявам се, че няма да е неудобно; поканих нашия Добин да вечеря тук, а след това да дойде с нас във Воксхол. Той е почти толкова скромен, колкото Джоз.
— Скромност, ами — каза едрият джентълмен, като хвърли поглед на победител към мис Шарп.
— Да, той е скромен, но ти си несравнимо по-грациозен, Седли — прибави със смях Озбърн. — Срещнах го в Бедфорд, когато отидох да те търся, и му казах, че мис Амелия се е прибрала у дома си и че всички възнамеряваме да се повеселим някоя вечер. Казах също, че мисис Седли му е простила вече, задето счупи съда за пунш на детския празник. Не си ли опомняте тази злополука, госпожо, преди седем години?
— Върху алената копринена рокля на мисис Фламинго — каза добродушната мисис Седли. — Колко беше недодялан. А и сестрите му не са много по-грациозни. Лейди Добин беше снощи в Хайбъри с три от тях. Ех, ама какви фигури, милички!