Но два кухненски стола, една кръгла маса, както и изтънелите стари маши бяха наредени около камината, а над слабия пращящ огън имаше тенджера. На масата се виждаше парче сирене, хляб, тънка свещ, както и малко черна бира в едно канче.
— Вече сте се хранили, нали? Тук не е съвсем топло. Не искате ли капчица бира?
— Къде е сър Пит Кроли? — запита величествено мис Шарп.
— Хи, хи! Аз съм сър Пит Кроли, Не забравяйте, че ми дължите бакшиш, задето ви внесох багажа. Хи, хи! Попитайте Тинкър дали не съм аз сър Пит Кроли. Мисис Тинкър, мис Шарп; мис Възпитателката, мисис Чистачката. Хо, хо!
Дамата, назована мисис Тинкър, се появи в този момент с лула и с кесия тютюн, за която я бяха изпратили тъкмо преди пристигането на мис Шарп. Тя подаде тези неща на сър Пит, който зае мястото си до огъня.
— Къде е остатъкът? — каза той. — Дадох ти три монети по половин пени. Къде е остатъкът, старо?
— Ето го! — отвърна мисис Тинкър, подхвърляйки монетата. — Само баронетите държат на петачетата.
— Едно петаче дневно прави седем шилинга годишно — отвърна членът на парламента. — Седем шилинга годишно правят лихвата на седем гвинеи. Стискай си петачетата, старо, тогава гвинеите сами ще дойдат при тебе.
— Можете да бъдете уверена, че това е сър Пит Кроли, млада госпожице — каза начумерено мисис Тинкър, — защото много стиска петачетата си. Скоро ще го опознаете още по-добре.
— И няма да ме харесате по-малко, мис Шарп — каза старият джентълмен почти учтиво. — Преди да бъда щедър, трябва да съм справедлив.
— Никога не е дал даром една стотинка — изръмжа Тинкър.
— Никога и никога не ще го сторя, защото е против принципите ми. Върви и донеси още един стол от кухнята, Тинкър, ако желаеш да седнеш, и тогава ще хапнем нещо за вечеря.
Сетне баронетът мушна една вилица в съда над огъня и извади оттам парче шкембе и глава лук, която раздели на доста равни парчета, след което двамата с Тинкър захванаха да вечерят.
— Видите ли, мис Шарп, когато не съм тук, Тинкър се храни с парите, които получава като заплата: когато съм в града, обядва със семейството. Хо, хо! Доволен съм, че мис Шарп не е гладна, нали, Тинк? — И те се нахвърлиха на скромната си вечеря.
След вечеря сър Пит Кроли запуши лулата си, а когато съвсем се стъмни, запали тъничката свещ и като извади от джоба си голям сноп книжа, той се зае да ги чете и подрежда.
— Дошъл съм тук по съдебна работа, миличка, и това е причината, поради която утре ще имам удоволствието да ме придружава такава хубава спътничка.
— Той все има разни съдебни работи — каза мисис Тинкър, като вдигна канчето с бира.
— Пийни си, пийни си — каза баронетът. — Да, миличка, Тинкър, е съвсем права; аз съм спечелил и загубил повече дела от кой да е друг човек в Англия. Ето, погледнете тук — Кроли, баронет, срещу Снефл. Ще го смажа, иначе името ми няма да е Пит Кроли. Подър и някой си против Кроли, баронет. Не могат да докажат, че земята е енорийска. Ще оспорвам; земицата си е моя. Тя принадлежи на енорията толкова, колкото на вас или на Тинкър. Ще спечеля делото, дори и хиляда гвинеи да ми струва. Хвърлете поглед върху книжата; можете да го сторите, ако желаете, миличка. Умеете ли добре да пишете? Ще ви дам работа, когато отидем в Куинс Кроли, бъдете сигурна в това, мис Шарп. След смъртта на жената имам нужда от помощница.
— И тя беше такава като него — обади се Тинкър. — Водеше дела с всичките си доставчици; и в продължение на четири години изпъди четиридесет и осем лакеи.
— Стисната беше, много стисната — каза простичко баронетът, — но за мен си беше ценна и ми спестяваше издръжката на домакин. — Разговорът продължи известно време в този доверителен тон и за голямо забавление на новодошлата. Каквито и да бяха качествата на сър Пит Кроли, добри или лоши, той ни най-малко не ги скриваше. Говореше непрестанно за себе си, понякога на най-груб и вулгарен хампширски диалект, а понякога възприемаше тона на светски човек. И тъй, като напомни на мис Шарп да бъде готова в пет часа сутринта, той й пожела лека нощ.
— Тази вечер ще спите с Тинкър — каза той. — Леглото е голямо и има място за двама. Лейди Кроли умря в него. Лека нощ.
Сър Пит се отдалечи след тази благословия; а достойната Тинкър, взела в ръка свещта, тръгна напред да сочи пътя по големите мрачни каменни стъпала, край високите неприветливи врати на приемната със завитите в хартия дръжки, към по-голямата предна спалня, където лейди Кроли бе спала за последен път. Стаята и леглото имаха такъв погребален и мрачен вид, та човек би си представил не само че лейди Кроли бе умряла там, а и че духът й обитава помещението. Но Ребека се развъртя пъргаво из стаята, надникна в огромните гардероби, шкафове и скринове, опита заключените чекмеджета и разгледа мрачните картини и тоалетните принадлежности, докато старата чистачка четеше молитвите си.