Докато вървяхме, забелязах красива черковна купола, издигаща се над няколко стари бряста в парка; а, пред тях, в средата на една моравка, край няколко малки къщички, се виждаше стара червена къща с високи комини, покрити с бръшлян и с блеснали на слънцето прозорци.
— Това вашата черква ли е, сър? — попитах аз.
— Да, дявол да я вземе каза сър Пит (само че употреби една още по-лоша дума). — Как е Бюти, Ходсън? Бюти е брат ми Бют, миличка, брат ми — пасторът. Наричам го Бюти и Звяра, ха, ха!
Ходсън също се засмя, а сетне придоби по-сериозен вид и като кимна с глава, каза:
— Боя се, че е по-добре, сър Пит. Вчера беше излязъл с понито си и оглеждаше царевицата ни.
— Гледал е да види какъв десетък ще получи, дявол да го вземе (и този път изрече същата лоша дума). Нима ракията няма никога да го убие? Як е като онзи там, как го наричаха — стария Матусалем.
Мистър Ходсън отново се изсмя.
— Младият господин се върна вкъщи от колежа. Набиха Джон Скрогинс почти до смърт.
— Набили са помощник-пазача ми? — изрева сър Пит.
— Видели го в землището на пастора, сър — отвърна мистър Ходсън. Тогава сър Пит се закле яростно, че ако някога хванел някой от техните хора да ходи на лов из собственото му имение, цял да ги изсели, дявол да го вземе, непременно щял да ги изсели. „Другиму съм дал бенефиция, Ходсън; никой от тази пасмина няма да го пипне“ — и мистър Ходсън каза, че бил напълно прав. От всичко това ми стана ясно, че двамата братя не са в добри отношения — както често се случва между братя и сестри. Не си ли спомняш двете госпожици Скречли в Чизик как все спореха и се караха — и как Мери Бокс все пердашеше Луиза?
После, като видя две малки момчета да събират съчки в гората, мистър Ходсън скочи от екипажа по заповед на сър Пит и се нахвърли върху тях с бастуна си.
— Удряй, Ходсън — ревеше баронетът, — душичките им извади и ги докарай вкъщи, вагабонти такива! Името ми да не е Пит, ако не ги дам под съд.
Тогава чухме бастуна на мистър Ходсън да пращи по раменете на горките деца и когато сър Пит видя, че злодеите са хванати, продължи да кара към къщата.
Всички слуги бяха излезли да ни посрещнат и…
Ето, миличка, снощи бях прекъсната от едно ужасно блъскане по вратата ми и кой, мислиш, беше това? Сър Пит Кроли в нощна шапчица и халат — такава фигура! Аз се отдръпнах назад, а той се приближи към мен и грабна свещта.
— Никакви свещи след единадесет часа, мис Беки каза той. — Легнете си в тъмното, мис Беки. Легнете си в тъмното, хубаво, дръзко момиче (така ме нарече), и ако не искате всяка вечер да ме виждате как идвам за свещта, лягайте си в единадесет часа.
След тези думи той и мистър Хоръкс, лакеят, се отдалечиха със смях. Можеш да бъдеш уверена, че няма да го насърчавам да ми прави други подобни посещения. Нощем пущат две огромни овчарски кучета, които нощес джафкаха и виха срещу луната.
— Онова куче се нарича Горър — каза сър Пит, — веднъж то разкъса един човек, наистина го разкъса, майка му наричаха Флора, а сега й викам Джафкачка, понеже е твърде стара, за да хапе. Хо-хо!
Пред къщата на Куинс Кроли, която представлява отвратителна старомодна постройка от червени тухли, с високи комини и стрехи в стила на кралица Бес, се простира тераса, по която се виждат отстрани образите на фамилния гълъб и змия и към която се отваря вратата на голямата зала. Ах, миличка, положителна съм, че голямата зала е огромна и мрачна като залата на милия замък Удолфо. В нея има огромна камина, в която може да се помести половината училище на мис Пинкъртън, а на скарата й може да се опече най-малко един вол. По стените висят портретите на не знам колко поколения Кролевци, някои с бради и старинни набрани яки, някои с огромни перуки и вирнати носове на обувките, някои с корсети и рокли, които изглеждат корави като кули, а някои с дълги букли и — ох, миличка — почти без никакви корсети. На единия край на залата се намира голямата стълба, цялата от черен дъб и много мрачна, а от двете й страни има две високи врати, с еленови глави над тях, водещи към билярдната зала и библиотеката, както и към големия жълт салон и сутрешните стаи. Струва ми се, че на първия етаж има най-малко двадесет спални; и в една от тях се намира леглото, в което е спала кралица Елизабет. Новите ми възпитанички ме разведоха тази сутрин из всички тези прекрасни апартаменти. Но заявявам ти, че мрачният им вид не се освежава от вечно затворените капаци на прозорците. И едва ли имаше стая, в която да не очаквах проникналият лъч да освети някое привидение. Имаме си занималия на втория етаж, като от едната й страна се намира моята спалня, а от другата — спалнята на момичетата. Следват апартаментите на сър Пит, на мистър Кроли — първия син, и на мистър Родън Кроли, който е офицер като някой си и сега се намира далеч със своя полк. Уверявам те, че не ни липсва простор. Можеш да настаниш в къщата всички хора от Ръсъл Скуеър и мисля, че пак ще остане място.