Нито Джоз, нито Еми знаеха тази важна максима. За тях беше без значение дали Беки имаше множество прекрасни рокли в невидими куфари; но тъй като понастоящем гардеробът й беше крайно беден, Еми й даде от собствените си дрехи и я заведе при най-добрата шивачка в града, където й поръча необходимото. Сега вече тя не носеше скъсани яки, нито пък от рамото й провисваха парчета извехтяла коприна. С промяната на положението си в живота Беки промени и навиците си — скри кутийката с червилото, а се лиши и от едно друго възбудително удоволствие, към което имаше слабост или най-малкото отдаваше се на него тайно, когато например Джоз я увещаваше в летните вечери да си пийнат по малко бренди с вода, докато Еми и синът й се разхождаха навън. Но ако тя не пиеше, това се вършеше от съпроводителя. Просто не можеха да накарат онзи мошеник Кирш да се откаже от бутилката, нито пък той можеше да каже колко от съдържанието й изгълтва, когато я допре до устата си. Понякога той истински се учудваше на начина, по който конякът на мистър Седли се изчерпваше. Да, да, това е доста болезнен въпрос. Твърде е възможно сега Беки да не си попийваше толкова, колкото преди да бе дошла при това почтено семейство.
Най-после прословутите куфари пристигнаха от Лайпциг — три куфара, и то не особено големи, нито разкошни. А и когато те дойдоха, Беки не извади кой знае какви дрехи и украшения от тях. Но от единия куфар, който съдържаше книжата й, тя измъкна с голяма радост една картина, която закачи в стаята си и която показа на Джоз. Тя представляваше портретът на един джентълмен, рисуван с молив, чието лице имаше преимуществото да е боядисано в розово. Той яздеше слон близо до няколко какаови дървета и една пагода. Пейзажът имаше източен характер.
— Божичко, та това е моят портрет! — извика Джоз. И наистина той беше, грейнал от младост и красота, в плюшен жакет по модата от 1809 година. Това беше старата картина, която висеше окачена на Ръсъл Скуеър.
— Купих я на разпродажбата — каза Беки с разтреперан от вълнение глас. — Отидох да видя дали мога да бъда полезна в нещо на добрите си приятели. Никога не съм се разделяла с този портрет — никога не ще се разделя от него.
— Наистина ли? — извика Джоз с поглед, в който се четеше неописуем екстаз и доволство. — Наистина ли я цените заради мене?
— Много добре знаете, че точно затова я ценя — каза Беки. — Но има ли смисъл да приказваме? Да мислим? Да поглеждаме назад в миналото? Сега е вече твърде късно!
Вечерта разговорът беше особено приятен на Джоз. Еми се прибра само за да си легне, изморена и болна. Джоз и неговата хубава гостенка имаха очарователен tête-à-tête и докато лежеше будна в съседната стая, сестра му чуваше как Ребека пее старите песни от 1815 година. Чудно наистина, но тази нощ и той не спа повече от Амелия.
Беше месец юни. Джоз, който всеки ден четеше несравнимия вестник «Галиняни» (най-добрия приятел на намиращия се в чужбина англичанин), благоволяваше да прочита на глас някои извадки пред дамите през време на закуска. Всяка седмица в този вестник се дават пълни сведения за движението на отделните полкове, които Джоз — видял какво значи военна служба — преглеждаше с особен интерес. При един случай той прочете: «Пристигането на… полк. Грейвсенд, 20 юни. Корабът „Рамшундър“ пристигна тази сутрин от Индия. На борда му имаше четиринадесет офицери и 132 войника. Те са отсъствували от Англия четиринадесет години, като са заминали за там след похода към Ватерло, в която славна битка взеха живо участие, а впоследствие се отличиха във войната в Бирма. Ветеранът полковник Майкъл О’Дауд, със своята съпруга и сестра, пристигна тук вчера с капитаните Поски, Стъбл, Макро, Малони; поручиците Смит, Джонс, Томсън, Ф. Томсън; поручиците Хйкс и Греди. Военната музика на пристанището свиреше националния химн, а тълпата поздравяваше с „ура“ храбрите ветерани, докато те се отправяха към хотел „Уейт“, където беше устроен пищен банкет в чест на защитниците на стара Англия. През време на угощението приветствията продължиха така възторжено, че лейди О’Дауд и полковникът се появиха на балкона и пиха наздравица за своите съотечественици с най-хубавия кларет на хотел „Уейт“.»
При друг случай Джоз прочете кратко съобщение, в което се казваше, че майор Добин се е присъединил към… полк в Четъм; след което се описваше как в двореца са били приети полковник сър Майкъл О’Дауд, лейди О’Дауд (представена от мисис Мълоуни от Бали-мълоуни) и мис Глорвина О’Дауд (представена от лейди О’Дауд). Почти веднага след това името на Добин се появи в списъка на новопроизведените полковник-лейтенанти, тъй като старият маршал Типтоф бе умрял по време на пътуването на… полк от Мадрас и негово кралско величество бе благоволил да повиши полковник сър Майкъл О’Дауд в чин генерал-майор при неговото пристигане в отечеството му, като бе дал да се разбере, че той ще бъде командир на отличилия се полк, който тъй дълго бе предвождал.