Добин настоятелно замоли Джоз да избяга веднага — да се върне в Индия, където мисис Кроли няма да може да го последва; да направи всичко възможно, за да скъса една връзка, която може да му донесе най-фатални последици.
Джоз стисна ръце и извика:
— Ще се върна в Индия. Ще направя каквото кажеш, само че ми трябва малко време. Не трябва да казваме нищо на мисис Кроли. Тя… тя ще… ще ме убие, ако узнае. Просто не знаеш каква ужасна жена е тя — каза клетият човечец.
— Тогава защо не си дойдеш с мене? — каза му в отговор Добин, но Джоз нямаше тази смелост.
— Утре сутринта пак ще се видим; в никакъв случай не казвай, че си бил тук. А сега трябва да си вървиш. Беки може да се върне всеки миг. — И Добин го остави, изпълнен със зли предчувствия.
Той не видя Джоз никога вече. Три месеца след това Джоузеф Седли се помина в Екс-ла-Шапел. Стана ясно, че цялото му имущество е било вложено в разни тъмни сделки и е било превърнато в неструващи нищо ценни книжа на разни съмнителни дружества. Едничката парична наличност бяха двете хиляди лири стерлинги, за който бе осигурен животът му и които бяха разделени по равно между «Любимата ми сестра Амелия, съпруга на и т.н., и моята добра приятелка и безценна другарка през време на болест, Ребека, съпруга на полковник-лейтенант Родън Кроли, назначена за изпълнителка на завещанието.»
Адвокатът на осигурителното дружество се закле, че това бил най-тъмният случай, който е трябвало да разрешава; загатна, че възнамерявал да изпрати комисия в Екс-ла-Шапел, за да се установят подробностите около смъртта, и компанията отказа да заплати осигуровката. Но мисис или лейди Кроли, както тя сама се наричаше, веднага пристигна в града (придружена от адвокатите си, господа Бърк, Търл и сие) и настоятелно поиска от компанията да даде обяснения защо отказва плащането. Поиска да се направят нужните разследвания; заяви, че била жертва на най-подъл заговор, с който била преследвана цял живот, и в края на краищата излезе победителка в спора. Парите се платиха, доброто й име възтържествува, но полковник Добин изпрати своя дял обратно на осигурителната компания и най-категорично отказа да влиза в каквато и да било връзка с Ребека.
Тя никога не стана лейди Кроли, макар че продължи да се нарича така. Негово превъзходителство полковник Родън Кроли умря от жълта треска на остров Ковънтри, дълбоко обичан и оплакван, шест седмици преди кончината ма своя брат, сър Пит. Имението тогава премина върху сър Родън Кроли младши, баронет.
И той също отказа да се среща с майка си, на която обаче даде щедра рента. Той, изглежда, е доста богат. Баронетът живее постоянно в Куинс Кроли с лейди Джейн и нейната дъщеря, докато Ребека се навърта главно около Бат и Челтнам, където множество превъзходни хора я считат за много пострадала жена. Тя има своите неприятели. Кой ли ги няма? Животът й може да им послужи за отговор. Постоянно е заета с благотворителни работи. Редовно ходи на черква, винаги придружена от лакей. Урежда павилиони във всички базари, устроени за подпомагане на сираци, бедни и нуждаещи се. Когато преди известно време Еми, децата й и полковникът отидоха в Лондон, те се озоваха внезапно пред нея на една подобна разпродажба. Тя сведе скромно очи, когато те се отдръпнаха от нея; Еми забърза настрани, хванала под ръка Джорджи (вече блестящ млад джентълмен), а полковникът дръпна своята Джейни, която той обича повече от всичко друго на света — повече дори от своята «История на Пенджаб».
«Повече, отколкото обича мене» — помисли си с въздишка Еми. Но той никога не е казал на Еми нито една дума, която да не е мила и любезна; нито е имало някое нейно желание, което да не е удовлетворил.
Ах! Vanitas vanitatum [114]! Кой от нас е щастлив на този свят? Кой е получил това, което желае? Или след като го е получил, се е почувствувал доволен?
А сега, деца, нека затворим кутията и приберем марионетките, защото представлението е свършено.