— Предполагам, че са изядени в стаята на прислугата — каза лейди Кроли смирено.
— Точно така, милейди — каза Хоръкс, — а и нищо друго не ни се дава там.
Сър Пит избухна в силен смях и продължи разговора си с мистър Хоръкс.
— Онова малкото черно прасе от кентската свиня трябва вече много да се е угоило.
— Не съвсем, сър Пит — каза лакеят с най-тържествен вид, на който сър Пит, а сега и младите госпожици, се разсмяха силно.
— Мис Кроли, мис Роуз Кроли — каза мистър Кроли, — прави ми впечатление, че вашият смях е много неуместен.
— Не им обръщайте внимание, милорд — каза баронетът, — ще опитаме прасето в събота. Заколи го в събота сутринта, Джон Хоръкс. Мис Шарп обожава свинско, нали, мис Шарп?
Мисля, че това беше целият разговор по време на вечерята. Когато се нахранихме, пред сър Пит сложиха съд с гореща вода, в която имаше една бутилка, съдържаща, както предполагам, ром. Мистър Хоръкс поднесе на мен и на възпитаничките ми три малки чаши вино, а на лейди Кроли наляха по-голямата чаша. Когато се оттеглихме, тя взе от работното си чекмедже едно безформено нескончаемо плетиво; младите госпожици започнаха да играят крибидж с колода изцапани карти. За всички ни бе запалена само една свещ, но поставена в прекрасен стар сребърен свещник, и след няколко въпроса, отправени ми от лейди Кроли, аз трябваше да избера забавлението си между един том църковни проповеди и една брошура върху законите за зърнените храни, която мистър Кроли бе чел преди вечеря.
Седяхме така в продължение на един час, когато се чуха стъпки.
— Приберете картите, деца — извика лейди Кроли, силно разтреперана. — Оставете книгите на мистър Кроли, мис Шарп.
И едва послушахме тези заповеди, когато в стаята влезе мистър Кроли.
— Ще продължим вчерашната лекция, млади госпожици — каза той, — и двете ще се редувате да четете по една страница; така че мис — хм, мис Шарп ще има възможност да ви чуе.
И горките момичета започнаха да сричат дълга, мрачна проповед, произнесена в черквата „Бетезда“ в Ливърпул от мисията за индианците от племето чикасо. Не е ли това една прекрасна вечер?
В десет часа заповядаха на слугите да повикат сър Пит и цялото домочадие за вечерна молитва. Сър Пит влезе пръв, твърде зачервен, и с малко олюляващи се стъпки. След него дойдоха лакеят, канарените ливреи, прислужникът на мистър Кроли, други трима мъже, които много миришеха на яхър, както и четири жени, и едната от тях прекалено натруфена, отправи към мен страшно презрителен поглед, когато се друсна на колене.
След като мистър Кроли чете молитвите дълго и разпалено, раздадоха ни свещите и отидохме да спим. Сетне прекъснаха писането ми, както вече съобщих на милата си и скъпа Амелия.
Лека нощ. Хиляди, хиляди целувки!
Събота
Тази сутрин в пет часа чух квиченето на малкото черно прасе. Роуз и Вайълит ме запознаха вчера с него; също и с конюшните, с кучешките къщички и с градинаря, който береше овошки за пазара и от когото те се мъчеха да измолят една чепка отгледано в топлилник грозде; но той каза, че сър Пит бил преброил всички гроздове и ако им даде, макар и една чепка, ще рискува да загуби мястото си. Милите момиченца хванаха един жребец в една ливада и ме попитаха дали яздя, след което сами започнаха да яздят, докато прислужникът от конюшнята се нахвърли с ужасни проклятия и ги изпъди.
Лейди Кроли непрестанно плете нещо от домашна вълна. А сър Пит всяка вечер се напива. Предполагам, че другарува с Хоръкс, лакея. Мистър Кроли всяка вечер чете проповеди, а сутрин се заключва в кабинета си или пък отива на кон до Мъдбъри, или по обществена работа, или до Скуошмор, където всеки вторник и петък държи проповеди на енориашите.
Предай моята безкрайна любов и благодарност на милите ти татко и мама. Клетият ти брат оздравя ли от последиците на пунша? Божичко! Божичко! Как трябва да се пазят мъжете от лошия пунш!
Като се вземе предвид всичко, смятам, че за нашата скъпа Амелия Седли от Ръсъл Скуеър стана добре, гдето тя и мис Шарп се разделиха. Разбира се, Ребека е смешно създание; и безсъмнено тези описания за горката лейди, която оплаква загубената си красота, и за господина с «бакенбарди с цвят на сено и коса с ягодов цвят» са много духовити и показват голямо познаване на света. И вие, и аз без друго сме на мнение, че когато е била на колене, тя си е мислила за нещо по-добро от панделките на мис Хоръкс. Но нека моят любезен читател не забравя: заглавието на тази повест е «Панаир на суетата», а Панаирът на суетата е едно много суетно, лошо, глупаво място, изпълнено с всякакво лицемерие, преструвки и фалш. И макар моралистът, който е изобразен на предната корица и представлява точният портрет на вашия покорен слуга, да заявява открито, че не носи съдийска тога, нито свещенически одежди, а съвсем същият дългоопашат фрак, в какъвто са облечени и хората, за които се разправя, все пак човек е длъжен да каже истината, доколкото я вижда, независимо от това дали на главата му има шутовска шапка със звънчета или пък широкопола шапка на духовник. А предприеме ли се подобно нещо, ще се разкрият доста неприятни работи.