Чувал съм за един колега от писателския бранш в Неапол, който проповядвал пред група честни лентяи край морския бряг. И той така се разгневил и разпалил срещу някои от злодеите, чиито дела описвал и измислял, че слушателите не могли да устоят, та и те, заедно с поета, гръмко се нахвърлили с проклятия и възмущение против измисленото чудовище — герой на разказа, така че писателят ги обиколил с шапка в ръка и монетите се търкаляли в нея сред истинска буря на одобрение.
В малките парижки театри, от друга страна, вие не само ще чуете хората да викат: «Ah gredin! Ah monstre [16]!» и да проклинат от местата си злодея на пиесата, но дори и самите актьори отказват да играят лошите роли, като този на infames Anglais [17], брутални казаци и други такива, а предпочитат да се явяват при по-малка заплата в собственият си образ на верни французи. Давам ви тези два примера един до друг, за да видите, че настоящият разказвач желае да разобличи и накаже своите злодеи не само от сребролюбиви мотиви, а защото изпитва към тих искрена омраза, която не е в състояние да потуши и която трябва да си намери отдушник в подходящи ругатни и груби думи.
Предупреждавам любезните си приятели, значи, че ще разказвам за чудовищна подлост и за хитроумни — обаче, надявам се, интересни — престъпления. Моите злодеи не са мекушави злодеи, в това можете да сте уверени. Стигнем ли до съответните места, няма да пощадим грубите думи — о, не! Но когато разказваме за по-обикновени работи, трябва по необходимост да бъдем спокойни. Буря в помийна яма е немислима. Тези неща ще запазим за мощния океан и за самотната полунощ. Настоящата глава е много спокойна. Другите — … но нека не говорим предварително за тях.
И като ви представяй действуващите лица, аз ще поискам позволение, като човек и брат, не само да ви запозная с тях, но понякога да сляза от катедрата и да говоря за тях; ако са добри и мили, да ги обичам и да ги потупвам по рамото; ако са глупави, да им се надсмивам доверително пред читателя; ако са зли и безсърдечни, да ги ругая с най-силните слова, които благоприличието позволява.
В противен случай може би ще си въобразите, че именно аз се подигравам на обичайната вечерна молитва, която мис Шарп намира толкова комична, че аз се смея над клатушкащия се баронет — докато всъщност смехът идва от страна на личност, която няма почит към нищо друго, освен благополучието и не й прави впечатление нищо друго, освен сполуките в живота. В света живеят и благоденствуват много такива хора — без вяра, без надежда, без милосърдие. Нека скъпи приятели, да ги укоряваме със силни думи и без пощада. Има други, също преуспели в живота, които са по-скоро шарлатани и глупци. И за да ги разобличаваме и се борим с такива като тях, несъмнено е измислен смехът.
Глава IX
Семеен портрет
Сър Пит Кроли беше философ със слабост към това, което се нарича живот в низините. Първата му женитба с дъщерята на благородния Бинки бе извършена под влияние на родителите му; и както често повтаряше на лейди Кроли докато бе жива, тя била такава отвратителна крамолница от високо потекло, че дявол да го вземело, ако след смъртта й се оженел за подобна ней. След като тя се помина, той спази обещанието си и избра за втора съпруга мис Роуз Доусън, дъщеря на мистър Джон Томас Доусън, железар от Мъдбъри. Колко щастлива беше Роуз при мисълта, че ще стане милейди Кроли!
Нека изброим в какви точки се изразяваше щастието й. Най-напред тя се отказа от Питър Бът, млад човек, който й беше предан и поради последвалото разочарование в любовта се отдаде на контрабанда, бракониерство и хиляди други лоши прояви. Сетне тя се скара, както в такива случаи е задължително, с всички свои приятелки я близки от младежките си години, които, разбира се, не можеха да правят посещения на милейди в Куинс Кроли — нито пък можа да намери в новото си обществено положение други хора, които да са готови да я приемат. Пък и кой ли можеше да стори това? Лорд Хъдълстън Фъдълстън имаше три дъщери, като всяка една от тях се надяваше да стане лейди Кроли. Семейството на сър Джайлс Уошпот се почувствува обидено, задето нито едно от момичетата им не бе предпочетено при женитбата, а останалите баронети на окръга се възмущаваха от недостойния брак на колегата им баронет. За простолюдието няма защо да говорим — нека го оставим да се възмущава анонимно.