В Итън го наричаха мис Кроли; и там, трябва да кажа със съжаление, по-малкият му брат Родън го биеше свирепо. Макар и да не блестеше с таланти, той компенсираше липсата на дарби с похвална работливост и през осемте прекарани в училище години нито веднъж не бе подлаган на наказанията, които, както се смяташе от всички, само ангелите могат да избягнат.
В колежа успехът му беше, разбира се, много висок. Там той се подготви за обществения живот, в който щеше да навлезе под покровителството на дядо си, лорд Бинки, като изучаваше с най-голямо прилежание древните и съвременни оратори и като вземаше непрестанно участие в различните клубове за дискусии и спорове. Но макар и да говореше с лекота и да произнасяше думите с важност, слушайки с голямо удоволствие собствения си слабичък глас, макар също така да не изказваше каквото да било мнение или твърдение, без то да е напълно изтъркано и банално и освен туй подкрепено с латински цитат, все пак оставаше в сянка, въпреки посредствеността си, която би осигурила успех на всекиго. Той дори не получи за награда стихотворението, което всичките му приятели твърдяха, че положително нему ще се падне.
След като напусна колежа, стана частен секретар на лорд Бинки, подир което бе назначен аташе в легацията в Пъмпърникъл, която служба заемаше с голямо достойнство, и изпращаше в родината си пратки, съдържащи страсбургски сладкиш, за тогавашния министър на външните работи. След като остана на същата служба в продължение на десет години (няколко години подир кончината на непрежалимия лорд Бинки) и като видя, че напредъкът му е твърде бавен, най-после се отказа от дипломатическата кариера с известно презрение и се зае да стане земеделски благородник.
Когато се прибра в Англия, той написа една брошура из областта на земеделското законодателство (тъй като беше амбициозен човек и винаги желаеше да се намира пред погледа на обществото) и взе дейно участие в борбата за освобождаването на негрите. Сетне стана приятел на мистър Уилбърфорс, от чиято политика се възхищаваше, и води прочутата преписка с преподобния Сайлъс Хорнблоуър за мисията в Ашанти. Редовно ходеше в Лондон, ако не за парламентарната сесия, то поне през май, за религиозните събрания. На село беше магистрат и деен посетител и сказчик на лишените от религиозно водачество. Говореше се, че отдавал вниманието си на лейди Джейн Шийпшанкс, третата дъщеря на лорд Саутдаун, чиято сестра, лейди Емилия, бе авторка на две трогателни есета.
Описанията на мис Шарп относно дейността му в Куинс Кроли не бяха злостен присмех. Той подлагаше прислужниците на споменатите по-горе религиозни обреди, в които (и толкова по-добре) задължаваше и баща си да участвува. Посещаваше службата на индепендентската черква в Кроли, за голямо възмущение на вуйчо си, пастора, и следователно за голямо удоволствие на сър Пит, когото увеща един или два пъти да стори същото. Това стана причина за няколко яростни проповеди в енорийската черква на Кроли, ясно насочени против старата готическа черковна ложа на баронета. Но честният сър Пит не почувствува силата на тези слова, тъй като през време на черковната проповед винаги си подремваше.
Мистър Кроли изпитваше силно желание за доброто на родината и на християнския свят, старият джентълмен да му отстъпи мястото си в парламента; обаче последният непрестанно му отказваше. Разбира се, и двамата бяха твърде разумни, за да пренебрегнат стоте и петдесет лири годишно, които идваха от второто място (по онова време заемано от мистър Куадрън, който имаше картбланш по въпроса за робството); и наистина семейното имение беше в доста затруднено положение и приходът, черпен от избирателния окръг, бе от голяма полза за домакинството на Куинс Кроли.
Имението не можа да се съвземе след тежкия запор, наложен на Уолпол Кроли, първи баронет, за злоупотребата му в заеманата от него длъжност в поверителната пощенска служба. Сър Уолпол бе весел човек, жаден да граби пари и да ги прахосва «alieni appetens sui profusus» [18], — (както би забелязал с въздишка мистър Кроли), и приживе си бе спечелил обичта на целия окръг за постоянното пиянство и гостоприемство, поддържани в Куинс Кроли. Тогава избите бяха пълни с бургундско вино, кучкарниците — с хрътки, а конюшните — с породисти коне за лов. Сега конете, които се намираха в Куинс Кроли, бяха изпращани да орат или караха трафалгарската пощенска кола. И тъкмо с няколко от тези коне един свободен ден мис Шарп бе доведена в имението; защото, макар и да бе грубиянин, сър Пит държеше на благородничеството си, докато беше в дома си, рядко излизаше, без да впрегне четири коня, и макар за вечеря да му поднасяха овче месо, то винаги се сервираше от трима лакеи.