Понеже лейди Кроли не беше от тези хора и тъй като освен туй бе толкова отпусната и безхарактерна, че нямаше никаква тежест в дома си, Ребека скоро откри, че съвсем не е необходимо да спечелва благоразположението й. Тя имаше обичай да говори на възпитаничките си за тяхната «клета мамичка» и макар да се отнасяше към тази дама с явно изразено хладно уважение, благоразумно насочваше вниманието си главно към останалите членове на семейството.
С децата, чието одобрение напълно спечели, методът й беше доста прост. Тя не товареше младите им мозъци с прекалено много учение, а обратното — остави ги сами да се справят с образованието си; защото кое образование е по-полезно от самообразованието? По-голямата беше донякъде склонна към четене и тъй като в старата библиотека на Куинс Кроли имаше значителен брой произведения от миналия век с по-леко съдържание както на френски, така и на английски (купувани от секретаря на поверителната служба за Мерките и червения восък по времето на позора му), и тъй като никой освен нея не си даваше труда да преглежда рафтовете с книгите, Ребека можа приятно и дори някак си на игра да влее знания в главата на мис Роуз Кроли.
Така тя и мис Роуз прочетоха множество забавни френски и английски литературни произведения, между които могат да се споменат тези на учения д-р Смолет, на изобретателния мистър Хенри Филдинг, на изящния и фантастичен Monsieur Crebillon [19] младши, от когото нашият безсмъртен поет Грей толкова се възхищава, и на универсалния Monsieur de Voltaire [20]. Веднъж, когато мистър Кроли запита какво четат малките госпожици, възпитателката отвърна:
— Смолет.
— О, Смолет — каза мистър Кроли, напълно задоволен. — Неговата история е по-скучна, но съвсем не така опасна като историята на мистър Хюм. Защото вие четете история, нали?
— Да — отвърна мис Роуз, без обаче да прибави, че четяха не друга история, а тази на мистър Хъмфри Клинкър.
При друг случай той се възмути донякъде, като завари сестра си със сборник френски пиеси; но тъй като възпитателката забеляза, че правят това, за да може детето да възприеме особеностите на говоримия френски език, той бе принуден да се съгласи с нея. Като дипломат, мистър Кроли беше крайно горд със собственото изкуство да приказва френски (тъй като все още беше светски човек) и комплиментите, които възпитателката му правеше за тази негова способност, го радваха не малко.
Навиците на мис Вайълит бяха, напротив, по-груби и по-буйни от навиците на сестра й. Тя например знаеше скритите места, където кокошките снасяха яйцата си. Можеше да се покачи на дърво, за да обере гнездата на пернатите певци. И голямо беше удоволствието й, когато яздеше младите жребци и препускаше из полетата като амазонка. Беше любимка на баща си и на прислужниците от конюшните. Също така бе любимката и ужасът на готвачката, тъй като намираше скритите места на гърнетата със сладко, които нападаше, когато можеше да ги досегне. Двете сестри непрестанно враждуваха помежду си. И когато мис Шарп откриеше някоя от простъпките й, никога не я съобщаваше на лейди Кроли, която би я разправила на бащата или още по-лошо, на мистър Кроли. Тя обещаваше да не казва нищо, ако мис Вайълит е добро момиче и ако обича възпитателката си.
Към мистър Кроли мис Шарп се държеше почтително и с послушание. Имаше обичай да се съветва с него за някои френски пасажи, които не разбираше, въпреки че майка й бе французойка. Той й ги превеждаше за нейно задоволство и освен че й помагаше в светската литература, беше достатъчно любезен да й избира книги с по-сериозен характер и да разговаря твърде често с нея. Тя се възхищаваше страшно много от неговата беседа в полза на един помощен фонд; зачете с интерес брошурата му върху земеделското законодателство; много се вълнуваше, понякога дори до сълзи, от вечерните му проповеди, като казваше:
— О, благодаря ви, сър — и въздишаше и вдигаше поглед към небето, което понякога го караше да благоволи да се ръкува с нея.
— Все пак кръвта е всичко — казваше този религиозен аристократ. — Какво въздействие имат думите ми върху мис Шарп, докато никой от другите не се трогва от тях. Твърде съм изтънчен за тях — прекалено изискан. Трябва да опростя малко стила си — обаче тя го разбира. Майка й е от рода Монморанси.
И наистина това беше семейството, от което мис Шарп произхождаше по майчина линия. Разбира се, тя не казваше, че майка й е била на сцената; това би шокирало религиозните принципи на мистър Кроли. Колко много благородни емигранти бе запратила в мизерия тази ужасна революция! Преди да изминат няколко месеца от идването й в къщата, тя бе разправила повече от една история за прадедите си, имената на някои от които мистър Кроли намери случайно в алманаха на д’Озие, който се намираше в библиотеката и който засили вярата му в тяхната истинност, както и във високото потекло на Ребека. Трябва ли от това любопитство и тършуване из алманасите да предполагаме — а трябва ли и героинята ни да предполага, — че мистър Кроли се интересува от нея? Не, той вършеше това само от приятелство. Не заявихме ли вече, че той бе предан на лейди Джейн Шийпшанкс?