Петима панаирджии, свидетели на развода, наблюдаваха въртележката. Кори Бейкър и съпругата му. Зина Пенетски, една от изпълнителките на ориенталски танци. Две уродливи, но иначе разумни, човешки същества — жена с дълга брада и триокият човек-алигатор, чиято кожа бе груба и люспеста като на същинско влечуго. Петимата стояха под дъжда и безмълвно наблюдаваха как Конрад се въртеше в кръг сред мъглата, обгърнат от хладния въздух и сподирен от глухата музика.
След като въртележката направи шест пълни кръга с нормална скорост, Кори изключи мотора. Платформата постепенно забави ход.
Докато чакаше въртележката да спре напълно, Конрад си мислеше за децата, които Елън един ден щеше да роди. Той вдигна ръце и се втренчи в празното пространство, опитвайки се да си представи как пръстите му се обливат в кръвта на нейните наследници. След няколко години тя щеше да се омъжи отново; беше твърде привлекателна, за да остане дълго време необвързана. След десет години със сигурност щеше да има поне едно дете. Тогава Конрад щеше да започне да я търси. Щеше да наеме частни детективи; нямаше да пести пари и средства. Беше сигурен, че утре сутрин Елън вече няма да приема заплахата му на сериозно, но той за нищо на света не би се отказал от думите си. И след десет години, когато. Елън щеше да се чувства в пълна безопасност, той щеше да я открие и да й отнеме най-скъпото.
Сега, повече от всеки друг път в своя нещастен живот, Конрад Стрейкър имаше за какво да живее.
Заради кръвното отмъщение!
Елън прекара нощта в мотел, недалече от мястото, където бе разположен панаирът.
Не спа добре. Макар да бе превързала раните си, цялото й тяло гореше в треска и тя не можеше да си намери място в леглото. Но най-лошото беше, че всеки път щом се унесеше в дрямка, макар и за броени минути, я връхлитаха кървави кошмари.
Разсънена, тя се взираше в тавана, изпълнена с тревоги за бъдещето. Къде да отиде? Какво да прави? Нямаше много пари.
Изпаднала в дълбока депресия, й мина еретичната мисъл за самоубийство, ала тя бързо я отхвърли. Можеше и да не отиде в Ада заради убийството на ужасното създание, което можеше да се нарече нейно дете, но със сигурност щеше да бъде прокълната, ако посегне на собствения си живот. За католиците самоубийството е смъртен грях.
Изоставила църквата, за да се противопостави на фанатичната религиозност на майка си, живяла няколко години в безверие, в този миг Елън осъзна колко дълбоко се корени вярата и в Бога. Отново се чувстваше католичка и копнееше за пречистващата сила на изповедта, за литургията, която извисяваше духа. Раждането на уродливото изчадие и най-вече жестоката й борба с него, я бяха убедили, че на света съществуват Добро и Зло, сили на Господа и сили на Сатаната, които управляват човеците.
Отпусната в леглото в мотелската стая, придърпала завивките до брадичката си, тя се моли неспирно през цялата нощ.
Призори най-сетне се унесе в сън, несмущаван от кошмари, а когато се събуди, вече не се чувстваше тъй потисната.
През високия прозорец се процеждаха златисти слънчеви лъчи и докато се наслаждаваше на благодатната им топлина, Елън почувства да я изпълват надежди за бъдещето.
Конрад вече беше минало, останало зад гърба й. Завинаги.
Чудовищното дете беше мъртво. Завинаги.
Животът бе пълен с възможности.
След мъката, болката и страха, които беше преживяла, й се полагаше малко щастие.
Вече бе изхвърлила от съзнанието си зловещата заплаха на Конрад.
Беше вторник, 16 август, 1955 година.
Първа част
Ейми Харпър
Първа глава
В нощта на абитуриентския бал Джери Галоуей поиска да се люби с Ейми. Желанието му не я изненада. Той непрестанно искаше да я люби. Не можеше да спре ръцете си да не посягат към нея. Не можеше да й се насити.
Ала Ейми започваше да си мисли, че му се е наситила. Дори прекалено. Беше бременна.
Когато и да си помислеше за бременността, чувстваше студена празнота в гърдите. Страхуваше се от това, което я очакваше в бъдеще — унижението, разочарованието на баща й, гнева на майка й. Тя потръпна.
Джери я видя да потреперва няколко пъти и си помисли, че е заради климатичната инсталация във физкултурния салон. Ейми бе облечена в ефирна зелена рокля с голи рамене и той отново й предложи да си наметне шала.