Танцуваха само на няколко от бързите мелодии, но не пропуснаха нито един блус. Джери обичаше бавните танци. Харесваше му да притиска Ейми към себе си, да усеща допира на бедрата й до своите, макар да се движеха малко тромаво по дансинга. Шепнеше в ухото й, докато танцуваха. Казваше й, че изглежда страхотно, че е най-сексапилното момиче, което е виждал, че всички останали момчета крадешком са се втренчили в гънката между гърдите й, че го възпламенява. Бе се притиснал тъй плътно към нея, че тя усещаше възбудата му. Джери искаше тя да я усети, за да знае, как му действа. Той смяташе, че това е най-големият комплимент, който може да й направи.
Джери беше глупак.
Докато я въртеше из претъпкания салон и я притискаше към себе си под предлог, че танцуват, Ейми се зачуди защо изобщо му бе позволила да я докосне. Той всъщност беше гадняр.
Иначе привлекателен, разбира се. Беше едно от най-хубавите момчета в горните класове. Много от момичетата й завиждаха, задето е хванала Джери Галоуей.
Но нима отдаваш тялото си на някого само защото е красив, питаше се Ейми. Господи, трябва да имаш по-високи изисквания!
Джери беше привлекателен, но интелигентността му далеч отстъпваше на красотата. Не беше нито остроумен, нито талантлив, нито нежен или внимателен. Смяташе се за страхотен, но бе съвсем посредствен.
Ейми огледа останалите момичета. Копринените им рокли с дантели, сатенените блузи с дълбоко изрязани деколтета, дългите шифонени поли и високи токове, сложните им прически и внимателно положения грим, взетите на заем бижута… Всички тези момичета се смееха и се преструваха на свръхизискани дами, уморени от светски забави. Ейми им завиждаше в този миг. Те наистина се забавляваха чудесно.
А тя беше бременна.
Уплаши се, че ще се разплаче. Прехапа устни и преглътна сълзите.
Абитуриентският бал трябваше да продължи до един часа след полунощ. След това към един и половина щеше да бъде организирана екстравагантна среднощна закуска в един от най-хубавите ресторанти в града.
На Ейми й беше позволено да отиде на бала, но не и на закуската. Баща й нямаше нищо против, но майка й възрази, както винаги. Баща й каза, че може да остане до три часа, тъй като това бе особена нощ, но майка и нареди да се прибере в десет, цели три часа преди края на бала. Ейми винаги трябваше да се прибира в десет в почивните дни и в девет в делниците, когато ходеше на училище. Тази вечер обаче баща й се застъпи за нея и майка й неохотно се съгласи да направи компромис; Ейми можеше да се прибере в един часа. Майка й обаче отстъпи без желание и по-късно щеше да накара Ейми да плати за това по хиляди начини.
Ако винаги ставаше така, както иска майка ми, ако татко не се застъпваше за мен от време на време, изобщо нямаше да мога да ходя на срещи, помисли си Ейми. Нямаше да ми позволяват да ходя никъде другаде, освен на църква.
— Ти си истински динамит — прошепна й Джери, щом я прегърна за следващия танц. — Възпламеняваш ме, скъпа!
Скъпа, скъпа мамо, с горчивина си помисли Ейми, ето колко полезни се оказаха твоите правила и забрани. Всичките ти поучения, годините, през които ме мъкнеше на литургии три, четири или пет пъти в седмицата, вечерните молитви, които задължително трябваше да изричам, преди да заспя. Виждаш ли, майко? Виждаш ли колко полезно се оказа всичко това? Аз съм бременна. Как би погледнал Исус на това? И каква ще бъде твоята реакция, когато разбереш? Какво ще кажеш, когато разбереш, че ще имаш незаконно внуче, майко?
— Отново трепериш — обади се Джери.
— Студено ми е.
Малко след десет часа, когато оркестърът свиреше „Панаирът в Скарбъро“ и Джери се плъзгаше с Ейми по дансинга, той предложи да си тръгнат и да прекарат остатъка от вечерта заедно, само двамата и, както изтъкна, да засвидетелстват любовта си един на друг. Това трябваше да бъде специална вечер в живота на едно момиче, изпълнена с хубави спомени, а не просто поредната евтина възможност да се чука на задната седалка в колата на приятеля си. Освен това бяха дошли в салона само преди два часа и половина. Нетърпението на Джери беше непристойно и егоистично.
Но в края на краищата, напомни си Ейми, той е само похотлив младеж, а не истински мъж, пък и съвсем не е романтичен. Тя и бездруго не бе в състояние да се забавлява заради тревогите, които я измъчваха.
Ейми се съгласи да си тръгне с него, макар да си бе представяла завършека на вечерта доста по-различен от този, за който намекваше Джери.