— Сигурна ли си, че не може да се случи и при хората?
— Господи, Джери, не може да си чак толкова тъп. Не говориш сериозно, нали?
— По дяволите, изобщо не слушах Старата Амеба Питърсън по биология — опита да се защити Джери. — Подобни неща ме отегчават до смърт. — Замълча за миг, сетне попита: — Какво смяташ да правиш?
— Ще направя аборт.
Той мигновено се оживи.
— Да! Разбира се, това е най-доброто разрешение. Наистина. Много умно. Така ще бъде най-добре и за двама ни. Искам да кажа, знаеш, че сме прекалено млади, за да се обвържем с дете.
— В понеделник ще избягаме от училище — прекъсна го Ейми. — Ще намерим лекар и ще уредим кога да стане.
— Искаш да дойда с теб?
— Разбира се!
— Защо?
— За Бога, Джери, не искам да отида сама. Не искам да понеса такова тежко изпитание съвсем сама.
— Няма от какво да се страхуваш. Можеш да се справиш. Сигурен съм, че можеш.
Тя го изгледа гневно.
— Идваш с мен! Трябва да дойдеш. Поне за да платиш на лекаря. Може би ще се наложи да проверим на няколко места, за да изберем най-изгодната цена. — Тя сви рамене. — Както решиш.
— Имаш предвид… Искаш аз да платя за аборта?!
Мисля, че така е честно.
— Колко?
— Не зная. Може би триста или четиристотин.
— Не мога!
— Какво?
— Не мога да платя, Ейми.
— През последните две лета имаше хубава работа. Освен това работиш през почивните дни почти през цялата година.
— Подреждането на рафтовете в магазина не е чак толкова добре платена работа, както знаеш.
— Ти купи тази кола и плати основно да я ремонтират. Имаш доста солидни спестявания. Често си се хвалил с тях.
— Не мога да си позволя дори да пипна спестяванията си — потрепери ядосано той.
— Защо?
— За Калифорния ще ми трябва всеки долар.
— Не разбирам…
— След две седмици, щом завършим училище, ще се махна от този глупав град. Тук за мен няма бъдеще. Ройъл Сити. Каква нелепост! Няма нищо кралско в това отвратително бунище. Просто петнайсет хиляди души живеят на едно бунище в центъра на щата Охайо, който е другото, по-голямо бунище.
— На мен ми харесва.
— А на мен не.
— Но какво очакваш да намериш в Калифорния?
— Шегуваш ли се? Там има милион възможности за всеки способен и съобразителен човек.
— Но какво очакваш да намериш за себе си? — настоя тя.
Той не можа да разбере намека й и изобщо не се почувства засегнат от думите й.
— Нали току-що ти обясних, миличка. В Калифорния ти се предоставят повече възможности, отколкото където и да било по света. Лос Анджелис! Това е място за мен. Да, по дяволите. Човек като мен може да стигне далече в град като Лос Анджелис…
— И с какво ще се занимаваш?
— С каквото и да е.
— Например?
— Няма значение. С каквото и да е.
— Откога планираш да заминеш за Лос Анджелис?
— Вече почти цяла година — глуповато отвърна той.
— Не си ми споменавал.
— Не исках да те разстройвам.
— И просто щеше тихомълком да изчезнеш.
— Не. Щях да ти се обадя, миличка. Дори си мислех да те вземе със себе си.
— Как ли пък не! Джери, трябва да платиш за аборта.
— Ти защо не можеш да платиш? — изхленчи той. — Нали и ти работи през миналото лято. А и през почивните дни работиш също като мен.
— Майка ми контролира всичките ми спестявания. Няма начин да изтегля толкова много пари, без да й обясня за какво ми трябват. Няма начин!
— Кажи й тогава.
— Господи, не мога! Тя ще ме убие…
— Може би ще се разкрещи, ще те затвори вкъщи за известно време. Но накрая ще го преживее.
— Не, няма! Тя ще ме убие.
— Не ставай глупава. Няма да те убие.
— Не познаваш майка ми. Тя е истинска пуританка. А понякога… и доста злобна. Освен това ние сме католици. Майка ми е много религиозна. Много, много религиозна! А за ревностния католик абортът е ужасен грях, убийство! Баща ми дори работеше на доброволни начала за лигата „Право на живот“. Той не е толкова религиозен. Свестен човек е, но не мисля, че би одобрил аборта. А съм сигурна, че майка ми никога не би се съгласила. Никога! Тя ще ме накара да родя детето. Уверена съм в това. А аз не мога да го направя. Просто не мога! О, Господи, не мога… — разплака се тя.
— Ей, миличка, не е дошъл краят на света — прегърна я през раменете Джери. — Ще се справиш с всичко това. Не е толкова лошо, колкото си мислиш. Животът продължава, нали знаеш.