— Можеш да бъдеш сигурна в това — хладно отвърна Джери.
— Затова не искам да пропусна възможността да ти кажа какъв долен и подъл мръсник си — със завидно хладнокръвие изрече Ейми.
Той се втренчи в нея, но замълча.
— Ти си незрял хлапак, Джери. Не си никакъв мъж и вероятно никога няма да бъдеш.
Той не отвърна. Беше паркирал под уличната лампа и Ейми ясно виждаше лицето му; беше съвсем безизразно.
Тя се ядоса, задето не можа да го засегне. Искаше да си тръгне с увереността, че е успяла да го нарани тъй дълбоко, както я обиди той с подмятането си за репутацията й. Но тя не умееше да обижда, нито да прави скандали. Предпочиташе да живее спокойно и да остави другите на спокойствие, но в този случай несправедливостта, която трябваше да понесе заради Джери, й се струваше толкова голяма, че изпитваше неудържима нужда да си отмъсти. Реши да направи последен опит да го жегне.
— Искам да ти кажа още нещо, което може би ще ти бъде от полза при следващата ти приятелка — рече Ейми. — Ти се държиш като малко момче и когато се любиш, Джери. Съвсем неопитен си и в тази област. Все се надявах, че ще се усъвършенстваш, но надеждите ми останаха напразни. Знаеш ли колко пъти си успял да ме доведеш до края? Три пъти. От всички нощи, в които сме се любили, съм изпитала оргазъм само три пъти. Ти си непохватен, груб и свършваш твърде бързо. Като войник, който се измъкнал за малко от служба. Направи услуга на следващата си приятелка и поне прочети някоя и друга книга за секса. Еди Талбът може да не беше страхотен, но в сравнение с него ти наистина си скапаняк в леглото!
Докато говореше, тя не пропусна да забележи как лицето му се изопна и осъзна, че най-сетне е успяла да го засегне. Изпита странно горчиво задоволство от победата, отвори вратата и понечи да излезе.
Той я сграбчи за китката и я задържа в колата.
— А знаеш ли ти какво си? Една отвратителна свиня!
— Пусни ме! — рязко се дръпна тя и се опита да се освободи. — Ако не ме пуснеш, ще ти кажа колко не достига на онова жалко мъничко нещо между краката ти, за да се мери с Еди Талбът, а сигурна съм, че не ти се иска да чуеш.
Осъзна думите си и се ужаси от непристойността им, ала в същото време изпита примитивно удоволствие от шока, който се изписа на лицето на Джери.
На няколко пъти през изминалите шест месеца бе усетила, че той се чувства несигурен в секса. И сега беше съвсем очевидно. Той беше бесен. Не само пусна ръката й, а се отдръпна, сякаш внезапно бе осъзнал, че държи змия.
Щом Ейми слезе от колата, той извика след нея:
— Мръсница! Надявам се майка ти наистина да те накара да задържиш бебето. И знаеш ли какво? Надявам се проклетото създание да не е наред. Да! Пожелавам ти да родиш изрод! Ти, всезнаеща мръсница такава, надявам се да се подредиш с някое лигавещо се ненормално уродче, от което дори умните ти приказки не ще ти помогнат да се отървеш!
— Ти си урод, отвратителен урод! — процеди Ейми и затръшна вратата, преди да е успял да й отговори.
Джери запали колата, настъпи газта и потегли рязко. Гумите изсвириха.
В настъпилата тишина се чу пронизителния крясък на нощна птица.
Ейми пое към къщата през синкавия дим от изгорелите газове, примесен с мириса на сгорещена гума. Ала само след няколко крачки започна да трепери неудържимо.
Когато тази вечер баща й позволи да остане до по-късно от обикновено, той добави: „Абитуриентският бал е особена вечер в живота на едно момиче. Това е важно събитие. Като шестнайсетия или двайсет и първият рожден ден. Наистина няма друга такава нощ, която да се помни като нощта на абитуриентския бал.“
По твърде извратен начин думите му се бяха оказали верни. Ейми никога не бе преживявала подобна нощ. И се надяваше никога да не се повтори.
Нощта на абитуриентския бал. Събота, 17 май, 1980 година.
Датата щеше да се запечата в паметта й завинаги.
Когато стигна входната врата, Ейми спря с ръка върху бравата. Боеше се да влезе в къщата. Не искаше да се вижда с майка си тази вечер.
Не възнамеряваше да каже на родителите си, че е бременна. Не още. Може би след няколко дни. След седмица-две. И то само ако не й остане друг избор. Междувременно упорито ще търси други възможности да се измъкне от затрудненото положение, макар да нямаше надежда, че ще открие някакъв друг изход.
Не искаше да говори с родителите си сега, защото беше толкова изнервена, толкова разстроена от отношението на Джери, че не бе сигурна дали ще успее да запази тайната. Можеше да изпусне някоя дума случайно или поради подсъзнателната нужда да бъде наказана и съжалена.