Ръката й, мокра от пот, беше все още на бравата.
Ейми размисли над възможността да замине, да напусне града и да започне нов живот. Но къде щеше да отиде? Не разполагаше с никакви пари.
Отговорността, стоварила се на раменете й, бе прекалено голяма за нея. А когато Джери се нахвърли върху нея в инфантилния си опит да я нарани, като й пожела уродливо бебе, добави нова тежест към товара, който тя бездруго носеше. Ейми, разбира се, не вярваше, че проклятието му притежава някаква реална сила. Но бе възможно майка й наистина да я принуди да роди детето и бе възможно бебето да се окаже увредено и да остане цял живот зависимо от нея. Шансът това да се случи бе съвсем малък, но не толкова незначителен, че да го отхвърли напълно от съзнанието си. Подобни нещастия сполетяваха хората непрестанно. Сакати деца се раждаха всеки ден. Бебета без крака и без ръце. Уродливи същества. Мозъчно увредени деца. Списъкът на възможните вродени увреждания беше дълъг и доста ужасяващ.
Нощната птица отново изкряска. Жален писък, напълно в унисон с настроението й.
Най-сетне тя отбори проклетата врата и се скри в къщата.
Втора глава
Тънък, блед като тебешир, с щръкнала коса, напомняща паяжина, облечен целия в бяло, Призрака бързаше по претъпканата с хора централната алея на панаира. Движеше се като бледа струйка дим, промъкваше се без никакви усилия през най-тесните пролуки в тълпата; сякаш се рееше във въздуха, носен от нощния вятър.
От платформата пред Къщата на ужасите, издигната на около метър над централната алея, Конрад Стрейкър наблюдаваше албиноса. Бе замлъкнал насред гръмогласната си подканваща реч в мига, в който зърна Призрака да приближава. Зад Стрейкър приглушената музика не спираше да звучи. На всеки трийсет секунди гигантското клоунско лице — много по-голямо, по-майсторски изрисувано и по-одушевено копие на лицето, окачено на първата му Къща на ужасите преди двайсет и седем години — намигаше на минувачите и надаваше все един и същ ехтящ злокобен смях: „Хаа, хаа, хаа, хаааа…“
Докато чакаше албиноса, Стрейкър запали цигара. Ръката му трепереше; кибритената клечка подскочи няколко пъти.
Най-сетне Призрака стигна Къщата на ужасите и се изкачи по стъпалата на платформата.
— Готово — изрече той. — Дадох й безплатен билет.
Макар съвсем тих и безизразен, гласът му надви панаирната врява.
— Тя заподозря ли нещо?
— Не, разбира се. Беше възхитена, че ще й предскажат безплатно бъдещето. Държа се така, сякаш наистина вярва, че Мадам Зина може да вижда в бъдещето.
— Не ми се иска да изпита чувството, че е набелязана — нервно отбеляза Стрейкър.
— Успокой се — отвърна Призрака. — Разказах й обичайната тъпа история и тя се хвана. Обясних й, че работата ми е да се разхождам по централната алея и да раздавам безплатни билети за това и онова, просто за да събудя интерес. Нещо като реклама.
— Сигурен ли си, че даде билета на момичето, което ти посочих.
— Напълно.
Гигантското клоунско лице над тях отново избълва еднообразния си кух смях.
Стрейкър нервно дръпна няколко пъти от цигарата.
— Тя е около шестнайсет-седемнайсетгодишна. С много тъмна, почти черна коса. С тъмни очи. Висока около метър и шейсет.
— Точно така — потвърди Призрака. — Също като другите момичета през миналия сезон.
— Облечена е в сиво-син пуловер. Беше с някакъв рус младеж, горе-долу на нейната възраст?
— Същата — рече Призрака и прокара дългите си, тънки, млечнобели пръсти през щръкналата си коса.
— Сигурен ли си, че ще се възползва от билета.
— Да. Заведох я право до шатрата на Зина.
— Може би този път…
— Какво прави Зина с всички тези деца, които й изпращаш.
— Докато им предсказва бъдещето, научава от тях всичко, което може — имената им, имената на родителите им и други подобни неща…
— Защо?
— Защото искам да го знам.
— Но защо?!
— Не е твоя работа.
Зад тях, в огромната Къща на ужасите, няколко момичета изпищяха, стреснати от нещо, появило се изневиделица от тъмнината. В писъците им на ужас се долавяше престореност; както хиляди преди тях, девойките се преструваха на изплашени, за да имат оправдание да се притиснат към младежите, които ги придружаваха.
Без да обръща внимание на писъците, Призрака настоятелно се втренчи в Стрейкър; в безцветните, полупрозрачни очи на албиноса се четеше тревога.