— Мамо, може ли вече да си легна?
— Не забравяй да си кажеш молитвите!
— Няма да забравя.
Дългата и рокля изшумоля, когато Ейми забърза нагоре по стълбите.
Запали лампата в стаята си и застана до леглото. Все още трепереше.
Ако не успееше да събере пари за аборта, ако се наложеше да каже на майка си, не можеше да се надява, че баща й ще се застъпи за нея. Не и този път. Щеше да се разгневи и да се съгласи на всяко наказание, което майка й предложеше.
Пол Харпър беше добре печелещ адвокат — човек, който напълно владееше закона и се справяше превъзходно в сферата на правосъдието, ала вкъщи бе предоставил почти цялата власт в ръцете на съпругата си. Елън вземаше всички домашни решения — важни и незначителни — и в повечето случаи Пол се чувстваше доволен, задето е бил освободен от отговорността. Ако Елън настоеше Ейми да износи бебето и да го роди, Пол щеше да подкрепи решението й:
А мама ще настоява тъкмо за това, помисли си тъжно Ейми.
Тя се вгледа в католическите символи, които майка й бе поставила навсякъде из стаята. Над леглото висеше разпятие, по-малък кръст бе закачен над вратата. На нощното шкафче имаше статуетка на Дева Мария. Върху скрина — още две статуетки, а също и рисувано изображение на Исус; Той сочеше към Святото Си Сърце, което бе извадено и кървеше.
В съзнанието на Ейми прозвуча гласът на майка й: „Не забравяй да си кажеш молитвите!“
— Да вървят по дяволите! — предизвикателно изрече Ейми.
За какво би могла да моли Господа? Да й подскаже откъде би намерила пари за аборта? Едва ли имаше голям шанс подобна молитва да бъде чута.
Ейми се съблече и постоя няколко минути пред голямото стенно огледало, взирайки се в голото си тяло. Не забеляза никакви признаци на бременността. Коремът й бе съвсем плосък.
Постепенно медицинското естество на прегледа се превърна в по-интимни, възбуждащи милувки. Тя бавно плъзна ръце по тялото си, обхвана пълните си гърди, погали зърната…
Погледна статуетките върху скрина.
Отново плъзна ръце по тялото си, пресегна се назад и стисна стегнатите си полукълба.
Погледна към религиозната картина.
Показвайки така безсрамно тялото си пред образа на Христос, тя чувстваше, че по някакъв начин наранява майка си, причинява й голямо страдание. Ейми нямаше представа защо го прави. Беше безсмислено. Картината си беше само картина; Исус всъщност не беше в стаята, не я наблюдаваше. И все пак тя продължи да позира похотливо пред огледалото, да се гали и опипва.
След минута-две срещна погледа си в огледалото и краткото надзъртане в собствената й душа я стресна и смути. Тя бързо навлече целомъдрената си памучна нощница.
Какво става с мен, запита се. Наистина ли дълбоко в себе си нося злото, както казва мама?
Объркана и разтревожена, тя най-сетне коленичи до леглото и все пак си каза молитвите.
Петнайсет минути по-късно, когато отметна завивките, съгледа на леглото си огромна тарантула. Дъхът й секна и тя отскочи назад. Необходими й бяха няколко мига, за да дойде на себе си и да разбере, че ужасното насекомо, е оцветена гумена играчка. Въздъхна с досада, скри гумения паяк в чекмеджето на нощното шкафче и се пъхна под завивките.
Десетгодишният й брат Джоуи никога не пропускаше възможността да й подготви шеговита изненада. Обикновено, като разкриеше някой от неговите номера, тя тръгваше да го търси, преструваше се на ядосана и сипеше свирепи заплахи. Разбира се, никога не би наранила момчето. Тя много го обичаше. Но престореният й гняв беше част от играта, която най-много харесваше на Джоуи. Обикновено за отмъщение на лудориите му, тя само го събаряше на леглото и го гъделичкаше, докато тържествено обещаеше отсега нататък да бъде добър.
Сега сигурно бе в леглото, вероятно буден, въпреки късния час и я чакаше да връхлети в стаята му. Но тази вечер щеше да го разочарова. Не бе в настроение за обичайната им игра, пък и нямаше сили за това.
Тя загаси нощната лампа и придърпа завивките към брадичката си.
Бе прекадено превъзбудена, за да заспи веднага.
Замисли се за Джери Галоуей. Беше му казала истината, когато го подигра за уменията му на любовник. Твърде рядко бе стигала до оргазъм. Той беше непохватен, невеж, невнимателен партньор в леглото. И въпреки това тя му позволяваше да я опипва нощ след нощ. Не получаваше почти никакво удоволствие и въпреки това му позволяваше да прави с нея каквото поиска. Защо? Защо…