Елън се извърна и уплашено вдигна поглед. Взря се за момент, но не можа да различи нищо в мрака.
Туп-туп-туп.
— Кой е там? — с изтънял глас попита тя и усети как сърцето и бясно заблъска в гърдите.
В този момент небето бе озарено от светкавица, която остави паяжина от светещи вени и артерии. В краткия проблясък Елън забеляза големи бели нощни пеперуди, които се блъскаха в стъклото.
— Господи! — тихо промълви тя. — Само пеперуди.
Потрепери, извърна се от бясно пърхащите насекоми и отпи от бърбъна.
Не можеше да живее в такова напрежение. Не и задълго. Не можеше да живее в постоянен страх. Скоро трябваше да направи нещо.
Убий бебето!
В люлката то отново проплака: кратък остър писък, подобен на кучешки лай.
Далечна гръмотевица сякаш отвърна на детето. Небесният трясък заглуши за миг монотонния шепот на вятъра и отекна в металните стени на фургона.
Пеперудите продължаваха да се удрят в стъклото. Туп-туп-туп.
Елън припряно изгълта остатъка от бърбъна и отново напълни чашата си.
Трудно й беше да повярва, че се е озовала в този стар фургон, че живее в такава нищета и мизерия — струваше й се като кошмар, предизвикан от треска. Само преди четиринайсет месеца бе започнала нов живот, за който хранеше големи надежди, ала всичко се бе оказало наивен оптимизъм. Светът й се бе сгромолясал и превърнал в руини тъй неочаквано, че тя още не можеше да дойде на себе си.
Бе напуснала дома си шест седмици преди деветнайсетия си рожден ден. Бе се измъкнала посред нощ, без да си даде труда да съобщи за заминаването си, неспособна да се изправи лице в лице с майка си. Бе оставила кратка, изпълнена с горчивина бележка за Джина и бе избягала с мъжа, в когото бе влюбена.
Всъщност всяко неопитно момиче от провинциален град, копнеещо да се спаси от скуката и твърде властните си родители, би обикнало мъж като Конрад Стрейкър. Той бе изключително привлекателен. Правата му, катраненочерна коса бе гъста и лъскава. Чертите му бяха аристократични: високи скули, патрициански нос, волева брадичка. Имаше поразително сини очи — с цвета на газов пламък. Беше висок, строен и се движеше с грацията на танцьор на фламенко.
Но Елън бе възхитена не толкова от външния му вид. Плени я непринуденото му държание, чарът му. Той умееше да говори, беше умен, и от неговите уста и най-префиненото ласкателство звучеше напълно искрено.
Да избягаш с привлекателен мъж, работещ в пътуващ панаир, изглеждаше невероятно романтично. Щяха да обикалят от щат на щат и за една година Елън щеше да види повече, отколкото се бе надявала да види през целия си живот. Щеше да се спаси от скуката. Всеки ден щеше да бъде изпълнен с вълнение, цветове, музика и светлини. А животът на панаира, толкова различен от живота в малкия провинциален град в Илинойс, нямаше да се подчинява на дългия, потискащ списък от пуритански правила.
Двамата с Конрад се ожениха според най-добрата панаирна традиция. Церемонията включваше возене на въртележката след работно време, докато другите работници от панаира седяха наоколо като свидетели. В очите на всички хора тук бракът им бе така обвързващ и свещен, както ако бе сключен в църква от свещеник и им бе връчено брачното свидетелство.
След като стана госпожа Конрад Стрейкър, Елън бе сигурна, че я очаква щастливо бъдеще. Но беше се излъгала.
Бе избягала с Конрад само две седмици, след като се бе запознала с него и твърде късно осъзна, че е видяла само добрата му страна. Едва след сватбата откри, че с него се живее трудно. Той бе човек на настроенията, склонен към насилие. Понякога бе мил и чаровен, както когато я ухажваше. Но се озлобяваше съвсем неочаквано и необяснимо също като диво животно. През последната година все по-често изпадаше в мрачни настроения. Беше саркастичен, раздразнителен, жесток и биеше Елън винаги, когато не успяваше да му угоди. Доставяше му удоволствие да й удря плесници, да я бие с юмруци, да я блъска. В началото на брака им, преди тя да забременее, два пъти я бе удрял с юмрук в корема. Докато Елън носеше детето им, макар да не се нахвърляше тъй брутално върху нея, Конрад не спря да я малтретира.
Когато беше бременна във втория месец, бе изпаднала в такова отчаяние, че почти бе готова да се върне при родителите си. Почти. Но щом си помисли за унижението, което трябваше да преживее, Елън усети, че няма сили да напусне Стрейкър.
Нямаше къде другаде да отиде.
Докато бременността й напредваше, успя да убеди себе си, че Конрад ще улегне, след като се роди бебето. Той искрено обичаше децата; беше очевидно от начина, по който се отнасяше към синовете и дъщерите на другите служители в панаира. Изглеждаше очарован от перспективата да стане баща. Елън си казваше, че бебето ще умилостиви Конрад, ще облагороди характера му, ще го направи по-благ и добросърдечен.