Ричи купи на всички билети за следващото представление на Марко.
Подът в шатрата на фокусника беше покрит с дървени трици и въздухът беше застоял. Ярко оцветени плакати и пана украсяваха слабо осветеното помещение с платнени стени.
Ейми, Лиз, Бъз и Ричи се присъединиха към двайсетината зрители, които се тълпяха около малка, повдигната сцена в единия край на шатрата.
Минута по-късно Марко се появи в облак син дим и се поклони под звуците на фанфари, които свиреха на запис. Беше болезнено очевидно, че се е промъкнал през процеп в задната стена на шатрата, използвайки дима като прикритие. Всъщност той дори не се качи на сцената; препъна се.
Лиз погледна Ейми. Двете се изкикотиха.
— Слава Богу, че е фокусник, а не въжеиграч — прошепна Ричи.
Ейми се чувстваше така, сякаш е стъпила върху балони и балансира внимателно, подготвяйки се сама да изпълни някакъв велик фокус.
Какво ли бе добавила Лиз към марихуаната?
Изпълнението на Марко бе тъй жалко, както и появяването му. Той бе на средна възраст, очите му бяха кървясали и беше с тежък грим, за да наподобява Дявола. Устните му бяха червени; лицето — бяло като сняг; очите му бяха очертани с черен въглен; косата в средата на челото му също бе почернена. Носеше износен смокинг и бели ръкавици, покрити с големи жълтеникави петна.
— Не би трябвало да носи тези ръкавици, когато мастурбира — прошепна Лиз.
И четиримата се разсмяха.
— Вулгарна си — обади се Ричи.
— Той изглежда достатъчно вулгарен, за да го направи — прошепна Бъз.
Марко нервно ги погледна, неспособен да чуе какво си казват. Усмихна им се и свали цилиндъра си в жалък опит да ги накара да замълчат.
— Каквото и да правите — рече Лиз на останалите, — само не се здрависвайте с него.
Четиримата отново се разсмяха.
Няколко от другите зрители погледнаха Ейми, някои просто от любопитство, други с неодобрение, но тя не се интересуваше какво си мислят. Забавляваше се така добре.
Марко реши да не им обръща внимание и взе колода карти, оставени на малката масичка в центъра на сцената. Той размеси картите и ги загърна в копринена кърпичка, така че да се подава само едното крайче на колодата. Постави вързопчето в чиста стъклена чаша. Изпълняваше всяко движение с театрален замах. Когато отстъпи назад и посочи чашата, картите започнаха да се вдигат една по една от обвитата в коприна колода: първо асо каро… после асо спатия… асо купа… и накрая, по погрешка вале каро. Марко изглеждаше смутен, бързо остави настрани колодата карти и премина към следващия фокус.
— Всичките му номера вонят — обади се Бъз.
— Сигурно усещаш миризмата на ръкавиците му — рече Лиз.
— Ричи, сигурен ли си, че това не е чичо ти Арнолд? — попита Ейми.
Марко наду голям балон и го завърза. Когато го докосна със запалена цигара, сферата се спука шумно и в центъра на експлозията се появи гълъб. Илюзията беше по-добра от фокуса с картите, но Ейми успя да види за един кратък миг как птицата изскочи изпод смокинга на фокусника.
Марко изпълни още няколко фокуса, възнаградени от публиката с откъслечни ръкопляскания.
— Готови ли сте да изчезваме? — попита Лиз.
— Не още — отвърна Ричи.
— Толкова е тъпо и отегчително — оплака се Лиз.
— Искам да видя финала — настоя Ричи. — Гилотината.
— Каква гилотина? — попита Бъз.
— Тази от плаката отвън — отвърна Ричи; — Отрязва главата на някаква жена.
— Това е единственият начин да й завърти главата — изкикоти се Лиз.
Марко заговори за първи път. Гласът му бе изненадващо плътен и заповеден.
— А сега, за тези, които са поклонници на странното, страховитото, ужасното, гротескното… Ще завърша моето представление с номера, който аз с обич наричам „Пронизването“.
— Ами гилотината? — обърна се Ричи към Бъз.
— Не ставай глупак — рече Лиз. — Това е само примамка.
Марко докара голям изправен сандък в центъра на сцената. Приличаше досущ на ковчег, само дето беше с трийсетина сантиметра по-къс.
— Чувам да мърморите там — рече Марко. — Чувам да казвате… гилотината… гилотината. За беда, този уред принадлежеше на моя предшественик. И двамата бяха задържани в полицията заради нещастен случай. Последната дама, която му асистираше, загуби главата си и се получи много неприятна сцена.
Публиката нервно се изсмя.