— Що за просташки глупости? — обади се Лиз. — Господи…
Напротив, на Ейми й се струваше, че Марко е претърпял зловеща метаморфоза. Вече не изглеждаше опърпан и глупав, както когато за първи път се качи на платформата. Тежкият му грим вече не изглеждаше комичен; секунда след секунда той изглеждаше все по-демоничен и в очите му се появи нов, страховит и зъл блясък. Притеснената му усмивка премина в страховито озъбване. Когато очите му срещнаха очите на Ейми, тя се почувства така, сякаш се взира през два прозореца, които й предлагат изглед към Ада. Усети да я сковава студ.
Не ставай смешна, каза си Ейми и потрепери. Марко Магьосника не се е преобразил. Само представата ми за него се промени. Имам леки халюцинации. Нося се… Летя… Заради проклетата марихуана е. Проклетите наркотици. Какво ли е добавила Лиз към тревата?
Марко вдигна шейсетсантиметрово заострено колче.
— Дами и господа, обещавам, че тази илюзия ще ви достави по-голямо удоволствие, отколкото гилотината. Това наистина е нещо много, много повече. — Той се ухили и в зъбатата му усмивка имаше нещо тъмно и гадно. — Трябва ми доброволец от публиката. Млада жена. — Изпълнените му със злоба очи обходиха лицата под него. Той вдигна ръка и посочи злокобно една след друга всички жени. За един смразяващ сърцето момент той сякаш се спря на Ейми; сетне премести ръката си и спря дори по-дълго на Лиз; но най-сетне избра привлекателна червенокоса жена.
— О, не! — възпротиви се червенокосата. — Не мога. Не и аз.
— Разбира се, че можете — рече Марко. — Хайде, приятели, помогнете на тази очарователна и смела млада дама.
Публиката заръкопляска и жената неохотно тръгна по стъпалата към сцената.
Марко й подаде ръка и тя се качи на платформата.
— Как се казваш?
— Джени — срамежливо се усмихна жената към публиката.
— Не се страхуваш, нали, Джени?
— Не — отвърна тя и се изчерви.
Марко се ухили.
— Умно момиче! — Той я отведе до ковчега. Стоеше изправен, леко наклонен назад върху метални скоби. Марко отвори капака, закрепен на панти отляво. — Моля, влезте в сандъка, Джени. Гарантирам, че няма да усетите и най-малка болка.
С помощта на фокусника, червенокосата стъпи заднишком в сандъка с лице към публиката. Вратът й попадна в изрязания кръг в горната част. Тъй като ковчегът беше по-къс, главата й остана да стърчи отвън, когато Марко затвори капака.
— Удобно ли се чувствате? — попита той.
— Не — нервно отвърна жената.
— Добре — ухили се към публиката Марко, сетне заключи капака на сандъка с огромен катинар.
Предчувствие за нещастие, усещане, че наоколо витае Смъртта, сграбчи Ейми с невидимите си ледени пръсти.
Просто проклетите наркотици, каза си тя.
Марко Магьосника се обърна към публиката:
— През петнайсети век Влад Пети, княз на Влахия, известен като Влад Пронизващия сред наплашените си поданици, измъчвал десетки хиляди мъже и жени затворници, най-вече чужди пленници, заловени при поредното нашествие. Веднъж турската армия се отказала от планирано нахлуване, след като войниците се натъкнала на поле, където хиляди мъже били набодени на колове, пронизващи целите им тела, от личните наказателни отряди на Влад. Тъй като името му омръзнало, Влад си избрал ново, името на баща му, също толкова отвратителен владетел, известен като Дракул, което означава Дяволът. Добавил буквата „А“, за да стане Дракула, синът на Дявола. И така, приятели, се раждат легендите.
— Глупости — повтори Лиз.
Но Ейми бе хипнотизирана от странното ново и опасно създание, което изглежда (или поне в нейните очи) бе обладало тялото на Марко. Бездънните, всезнаещи, зли очи на магьосника срещнаха отново нейните и изглеждаше, че вижда всичко в нея, преди да отмести поглед.
Марко показа отново заостреното колче.
— Дами и господа, предстои да видите… „Пронизването“.
— Време беше — обади се Лиз.
Марко извади малък, но тежък дървен чук.
— Ако погледнете предната част на сандъка, ще видите, че в капака е пробита малка дупчица.
Ейми видя дупчицата. Около нея бе нарисувано яркочервено сърце.
— Дупчицата е точно над сърцето на доброволката — рече Марко. Облиза устни, обърна се и внимателно плъзна колчето в дупката. — Чувстваш ли върха на колчето, Джени?
— Да. — Тя се изкикоти нервно.
— Добре — рече магьосникът. — Помни… няма да усетиш никаква болка. — Придържайки колчето с лявата си ръка, той вдигна чука с дясната. — Пълна тишина! Тези от вас, които са гнусливи, да не гледат. Тя няма да усети болка… но това не означава, че няма да има кръв!