Четиримата се качиха на Въртящата се ракета. Ейми се настани пред Бъз на мотоциклетната седалка в една от двуместните коли с аеродинамичната форма на куршум. В усамотеното пространство на рязко въртящия се контейнер, Бъз обхвана гърдите на Ейми. Центробежната сила я блъсна назад и тя усети възбудата му, когато бедрата му се притиснаха към нейните.
— Желая те! — прошепна той в ухото й, надвиквайки рева на въртящата се ракета и бесния вой на вятъра.
Приятно й беше да е тъй силно желана, някой да се нуждае от нея, така както се нуждаеше Бъз, и Ейми си каза, че сигурно е хубаво да си като Лиз. Поне около теб винаги има някой, на когото си нужен за нещо.
В павилиончето на Клоуна Бозо Бъз и Ричи успяха да улучат мишената и да потопят присмиващия се клоун в огромната вана с вода. Бъз постигна успеха със сляпа упоритост — купи отначало три бейзболни топки, сетне още три и още три, докато най-сетне улучи мишената и Бозо се катурна във ваната. Ричи, от друга страна, посрещна с презрение подобен подход. Той оцени ситуацията с математическа прецизност и усет, първите два пъти не улучи, ала се поучи от опитите и запрати третата топка право в целта.
По-късно, когато тяхната кабинка спря за момент на върха на виенското колело над проснатата като огромна блестяща змия централна алея на панаира, Бъз целуна Ейми. Целуна я жадно, страстно, езикът му се промъкна в устата й, ръцете му се плъзнаха по тялото й. Ейми осъзнаваше, че тази вечер е повратна точка в техните отношения. Тази вечер или трябваше да скъса с него, или да му даде това, което той тъй страстно желаеше. Не можеше повече да отлага. Трябваше да реши какъв човек е и на какво държи.
Обаче се чувстваше толкова замаяна и свободна, че не й се искаше да мисли — не бе в състояние да мисли — за подобни сложни проблеми. Искаше да се рее из въздуха, да се наслаждава на светлините, звуците и постоянното движение.
След виенското колело четиримата се качиха на блъскащите се колички и безмилостно се заудряха един в друг. От оголената електрическа мрежа над главите им хвърчаха и се сипеха искри. Въздухът миришеше на озон. Всеки шумен разтърсващ удар караше Ейми да тръпне от чувствено удоволствие.
От едната страна на блъскащите се колички въртележката се превърна в неясно петно от ярки светлини. От другата страна синджирените люлки заприличаха на въздушен вихър, на застинало на едно място торнадо. Звуците на калиопата се сляха с рева на тълпата и ехтящите удари на сблъскалите се колички.
Ейми се влюби в панаира. Докато преследваше количката на Бъз, блъскаше я и се завърташе от удара, тя си мислеше, че панаирът с разноцветните си светлини и бълнуващи атракции може би прилича малко на Лас Вегас и се запита дали би се забавлявала, ако отиде в Невада с Лиз.
От блъскащите се колички четиримата се отправиха към шоуто „Прищевки на природата“ и Ейми се почувства още по-замаяна от това, което видя: мъж с три очи, чиято кожа приличаше на люспите на алигатор; най-дебелата жена в света, седнала на гигантско канапе, изчезнало почти напълно под туловището й, напомнящо огромна буца, чертите на лицето й се губеха в тлъстина като бухнало тесто; мъж с втори чифт ръце, израснали от стомаха му; и мъж с два носа и уста без устни.
Лиз, Бъз и Ричи заявиха, че „Прищевки на природата“ е най-хубавото шоу на панаира. Сочеха изложените на показ създания и се смееха, сякаш хората, на които се подиграваха не можеха нито да ги видят, нито да ги чуят. На Ейми никак не й бе до смях, макар все още да бе под въздействието на тревата. Тя си спомни проклятието на Джери Галоуей и увереността на майка й, че бебето ще бъде уродливо; а гледки като тези в „Прищевки на природата“ улучваха твърде близо до болното място, за да я забавляват. Ейми се почувства неудобно както заради себе си, така и заради жалките уроди, които трябваше да се излагат на показ, за да си изкарват прехраната. Искаше й се да може да им помогне по някакъв начин, но си даваше сметка, че не би могла, тъй че слушаше насмешливите забележки на приятелите си и се опитваше да ги накара да разглеждат по-бързо.
Колкото и странно да беше, най-страховитият експонат в „Прищевки на природата“ беше бебето в огромния буркан. Всички други уродливи човешки създания бяха с такива размери, че можеха да се превърнат в потенциална заплаха, но мъртвото безобидно същество в буркана, неспособно да застраши никого, й действаше най-обезпокоително от всички. Огромните избледнели зелени очи се взираха невиждащо през стъкления му затвор; изкривените му разширени ноздри сякаш душеха Ейми, Лиз, Бъз и Ричи; черните му устни бяха разтворени и се виждаше бледият му петнист език; изглеждаше сякаш им се зъбеше — не на някой друг, а точно на тях и щеше да си затвори устата, щом се отдалечаха.