— Безплатни билети за шоуто на Мадам Зина. Безплатни билети, за да ви предскажат бъдещето. За двете дами. С благопожелания от панаирната управа. Разкажете на приятелите си, че Големият Американски Пътуващ Панаир е много щедър.
Ейми и Лиз изненадано поеха билетите от подобните на бели червеи пръсти.
Албиносът изчезна в тълпата.
Тринадесета глава
Четиримата се наблъскаха в малката шатра на гадателката. Лиз и Ейми седнаха на свободните столове до масата, където се намираше кристалното кълбо, искрящо с мека трепкаща светлина. Ричи и Бъз застанаха зад столовете.
Ейми реши, че Мадам Зина съвсем не прилича на циганка, въпреки разноцветните шалове, надиплените поли и крещящите бижута. Но жената бе много красива и подобаващо загадъчна.
Първо щеше да бъде предречено бъдещето на Лиз. Мадам Зина й зададе куп въпроси за нея и семейството й, сведения, от които се нуждаеше (както каза самата тя), за да фокусира възприятията си на медиум. Когато приключи с въпросите, тя надникна в кристалното кълбо; наведе се толкова близо, че тайнствената светлина и сенките наоколо изкривиха чертите й и тя заприлича на хищник.
В четири тумбести чаши, поставени в ъглите на шатрата, горяха свещи.
В голямата си клетка в дясната част на масата гарванът се размърда на пръчката си и дрезгаво изграчи.
Лиз погледна Ейми и извъртя очи.
Ейми се изкикоти. Чувстваше се лека като перце и безгрижна под въздействието на наркотика.
Престорено намръщена, Мадам Зина се втренчи в кристалното кълбо, сякаш се стараеше да прозре през воалите, закриващи бъдещето. После изражението й изведнъж се промени, заменено от искрено объркване. Тя премигна, поклати глава и се наведе още по-близо към светещата сфера върху масата.
— Какво има? — попиша Лиз.
Мадам Зина не отговори. Мъртвешкият израз на лицето й бе толкова истински, че Ейми се поуплаши.
— Не… — прошепна гадателката.
Лиз очевидно смяташе, че Мадам Зина все още продължава да играе ролята си. Лиз явно не бе видяла неподправения ужас, изписан по лицето на гадателката, който Ейми бе забелязала.
— Аз не… — започна Мадам Зина, сетне замълча и навлажни устните си. — Никога…
— Каква ще бъда? — нетърпеливо попита Лиз. — Богата? Известна? Или и двете?
Мадам Зина затвори очи за момент, бавно поклати глава, сетне отново погледна в кристалното кълбо.
— Господи… аз… аз…
Трябва да се махаме оттук, помисли си тревожно Ейми. Трябва да си тръгнем, преди тази жена да ни е казала нещо, което не бихме желали да чуем. Трябва да станем, да излезем и да хукнем с всички сили.
Мадам Зина вдигна поглед от кристалното кълбо. Кръвта се бе отдръпнала от лицето й.
— Каква актриса! — обади се Ричи.
— Само врели-некипели — раздразнено подхвърли Бъз.
Мадам Зина не им обърна внимание и заговори на Лиз:
— Аз… бих предпочела… да не гадая твоето бъдеще… точно сега. Трябва ми… време. Време, за да изтълкувам това, което току-що видях в кристалното кълбо. Ще гадая първо на приятелите ти, а после… ще се върна отново на твоето бъдеще, ако нямаш нищо против.
— О, разбира се, нямам нищо против — отвърна Лиз, наслаждавайки се на това, което според нея бе игра за подмамване на клиента да доплати за по-подробно гадаене. — Тълкувайте колкото време искате.
Мадам Зина се обърна към Ейми. Момичето забеляза, че очите на гадателката не са какви то бяха преди няколко минути; в тях се долавяше страх и тревога.
На Ейми й се прииска да стане и да излезе от шатрата. Чувстваше същата странна свръхестествена енергия, която я бе наелектризирала по време на шоуто на Марко Магьосника. Завладя я студено лепкаво усещане и тя зърна стробоскопически образи на гробове и разлагащи се трупове, на ухилени скелети, кошмарни картини, които проблясваха като отрязъци от филм, прожектиран върху екран в подсъзнанието й.
Тя опита да се изправи. Не можа.
Сърцето й блъскаше бясно.
Отново наркотиците. Това е всичко. Просто действието на наркотиците. Подправката, която Лиз бе добавила към тревата. Искаше й се изобщо да не беше пушила от нея; искаше й се да се бе противопоставила на Лиз и да бе отказала.
— Трябва да ти задам няколко въпроса… за теб… и за семейството ти — неуверено започна Мадам Зина, без да театралничи, както бе постъпила, докато изпълняваше номера си пред Лиз. — Както казах и на приятелката ти… нужни са ми някои сведения, за да мога да фокусирам възприятията си на медиум. — Тя говореше така, сякаш споделяше желанието на Ейми да скочи и да избяга далече от шатрата.