— Продължавайте — прошепна Ейми. — Не искам да знам… но трябва.
— Ей, какво става тук? — попита Ричи, усетил новите зли вибрации, които изпълниха шатрата.
Все още блажено неосъзнаваща промяната в поведението на гадателката и неочаквано сериозният й тон, Лиз се намеси:
— Шшт, Ричи! Не разваляй шоуто.
Мадам Зина се обърна към Ейми:
— Име?
— Ейми Харпър.
— Години?
— Седемнайсет.
— Къде живееш?
— Тук в Ройъл Сити.
— Имаш ли сестри?
— Не.
— Братя?
— Един.
— Името му?
— Джоуи Харпър.
— На колко е години?
— На десет.
— Майка ти жива ли е?
— Да.
— На колко е години?
— На четирийсет и пет, струва ми се.
Мадам Зина премигна и навлажни устни.
— Каква е на цвят косата на майка ти?
— Тъмнокестенява, почти черна, като моята.
— Какви са на цвят очите й?
— Много тъмни, като моите.
— Как… — Мадам Зина прочисти гърло.
Гарванът изпляска с криле.
Най-сетне Мадам Зина заговори отново:
— Как се казва майка ти?
— Елън Харпър.
Името явно стресна гадателката. Ситни капчици пот избиха по челото й.
— Знаеш ли моминското й име?
— Джиавенето — отвърна Ейми.
Мадам Зина пребледня още повече и се разтрепери.
— Какво, по дяволите… — започна Ричи, объркан и смутен от непресторения страх на гадателката.
— Шшт! — скара му се Лиз.
— Само куп глупости — намеси се Бъз.
Мадам Зина очевидно нямаше желание да погледне в кристалното кълбо, но накрая се насили да го стори. Премигна, задъха се и изкрещя. Блъсна стола си назад и стана. Помете стъклената сфера от масата. Тя се стовари на земята, но бе твърде тежка, за да се счупи лесно.
— Трябва да се махнете оттук! — настоятелно рече гадателката. — Трябва да тръгвате. Напуснете панаира. Приберете се вкъщи, заключете вратите и останете там, докато панаирът напусне града.
Двете момичета се изправиха.
— Какви са тия неясни предупреждения? — обади се Лиз. — Трябваше да ни гадаете безплатно. Дори не ни казахте как ще станем богати и известни.
От другата страна на масата Мадам Зина се втренчи в тях. Очите й бяха разширени от ужас.
— Слушайте, аз не съм гадателка. Нямам никакви способности на медиум. Просто мамя посетителите. Никога не съм виждала в бъдещето. Никога не съм виждала нищо в това кристално кълбо, освен светлината от крушката в дървената основа. Но тази вечер… само преди минути… Господи, наистина видях нещо. Не го разбирам. Не искам да го разбера. Господи, Боже мой, кой би искал да вижда в бъдещето? Това би, било проклятие, а не дарба. Но аз видях. Трябва да напуснете панаира веднага, на часа! Не спирайте никъде. Не се обръщайте назад.
Четиримата се взряха в нея, смаяни от реакцията й.
Мадам Зина се олюля, краката й се подкосиха и тя отново се стовари на стола.
— Вървете, дявол да го вземе! Махайте се оттук, преди да е станало твърде късно! Бягайте, проклети глупаци! Бързо!
Отвън на централната алея, облени в разноцветни светлини сред тълпата и звуците на калиопа, четиримата се гледаха един друг и чакаха някой да каже нещо.
Ричи заговори пръв:
— Какво беше всичко това?
— Тя е луда — отвърна Бъз.
— Не мисля така — обади се Ейми.
— Пълна откачалка — настоя Бъз.
— Ей, не разбирате ли какво стана? — попита Лиз. Засмя се щастливо и запляска с ръце.
— Ако имаш някакво обяснение, кажи го — подхвърли Ейми, все още смразена от изражението, появило се на лицето на Мадам Зина, когато бе надникнала в кристалното кълбо.
— Това е заговор — рече Лиз. — Охраната на панаира ни е забелязала, че пушим трева. Не искат подобни неща да се случват на тяхна територия, но също така не искат да повикат ченгетата. Панаирджиите избягват да се разправят с ченгета. Затова уреждат албиносът да ни даде безплатни билети за гадателката и тя да се опита да ни уплаши.
— Точно така! — възкликна Бъз. — Проклет да съм! Така е.
— Не зная — намеси се Ричи. — Не ми се вижда много смислено. Защо просто не са казали на горилите си да ни изхвърлят?