— Защото сме твърде много, глупчо — отбеляза Лиз. — Ще им трябват поне трима бабаити. Не искат да вдигат такъв голям скандал.
— Възможно ли е да беше искрена? — попита Ейми.
— Мадам Зина ли? — обади се Лиз. — Искаш да кажеш, че вярваш как е видяла нещо в кристалното си кълбо? Глупости!
Поговориха още малко и накрая приеха теорията на Лиз. С всяка минута им изглеждаше все по-смислена.
Но Ейми се запита дали изобщо щеше да им се стори правдоподобна, ако не бяха толкова дрогирани. Спомни си за Марко Магьосника; жената в ковчега с лицето на Лиз; порязването на пръста на Бъз на буркана с чудовището. Имаше твърде много неща, които да се обмислят; и все страховити. И макар обяснението на Лиз да беше доста нескопосано, бе също тъй доста удобно и просто, и Ейми с радост го прие.
— Пишка ми се — рече Лиз. — После искам сладолед и пътешествие из Къщата на ужасите. След това можем да се прибираме вкъщи. — Тя погъделичка Ричи под брадичката. — Когато се приберем вкъщи, ще ти покажа препускане, много по-вълнуващо от всичко тук. — Тя се обърна към Ейми: — Ела с мен до тоалетната.
— Не ми се налага — отказа момичето.
Лиз я хвана за ръката.
— Хайде. Ще ми правиш компания. Пък и трябва да поговорим, малката.
— Ще се срещнем при сладоледа ей там — посочи Ричи павилиончето до въртележката.
— Връщаме се след минутка — увери го Лиз и повлече Ейми през тълпата към края на централната алея.
Конрад стоеше в сенките зад шатрата на Зина, когато четиримата младежи излязоха и спряха в петното от проблясваща червена и жълта светлина, хвърляна от близката въртележка със синджирени люлки. Той чу русото момиче да казва, че иска да отиде до тоалетната, да яде сладолед и да мине през Къщата на ужасите. Веднага щом групичката се раздели и всички се отдалечиха, Конрад се шмугна в шатрата на Зина. Щом влезе, той дръпна платното, закриващо напълно входа; от външната му страна бяха написани шест думи:
Зина седеше на стола си. Дори на трепкащата светлина на свещите, Конрад забеляза, че е мъртвешки пребледняла.
— Е, какво стана? — попита той.
— Отново задънена улица — припряно отвърна Зина.
— Тази прилича на Елън повече от всички останали, които съм ти изпращал.
— Просто съвпадение.
— Как се казва?
— Ейми Харпър.
Четирите срички наелектризираха Конрад. Той си спомни малкото момче, на което днес следобед даде двата безплатни пропуска. Името на детето беше Джоуи Харпър и то бе казало, че сестра му се казва Ейми. Момчето също приличаше на Елън.
— Какво научи за нея? — попита той.
— Много малко.
— Кажи ми.
— Не е тя.
— Нищо, кажи ми. Има ли братя? Сестри?
Зина се поколеба, сетне отвърна.
— Един брат.
— Как се казва?
— Какво значение има? Тя не е тази, която търсиш.
— Просто съм любопитен — безизразно отвърна Конрад. Чувстваше, че тя крие истината от него, но се боеше да повярва, че след толкова време най-сетне е открил жертвата си. — Как се казва брат й?
— Джоуи.
— Как се казва майка й?
— Нанси — отвърна Зина.
Конрад бе сигурен, че тя лъже. Втренчи се в нея и повторно попита:
— Сигурна ли си, че не е Лиона?
Зина примигна.
— Какво? Защо Лиона?
— Защото днес следобед, когато си побъбрих приятелски с Джоуи Харпър, докато наблюдаваше как сглобяваме Къщата на ужасите, той ми каза, че майка му се казвала Лиона.
Зина зяпна срещу него, смаяна. Объркана.
Конрад заобиколи масата и сложи ръка на рамото на жената.
Тя вдигна поглед към него.
— Знаеш ли какво мисля? — попита той. — Мисля, че момчето ме излъга. Смятам, че по някакъв начин е надушило опасността и ме излъга за името и годините на майка си. А сега и ти ме лъжеш.
— Конрад… остави ги.
Думите й бяха признание, че е открил децата на Елън, и той усети как го обзема разтърсващо въодушевление.
— Видях нещо в кристалното кълбо — продължи жената. В гласа й се долавяше страхопочитание и ужас. — То дори не е кристално. Евтино парче боклук. Няма нищо вълшебно в него. И все пак… тази вечер… когато двете момичета бяха тук… видях картини в кълбото. Бяха ужасяващи, страховити… Видях русата да пищи, ръцете и бяха протегнати напред, сякаш опитваше да се предпази от нещо ужасно, което се протягаше към нея. А видях и другата… Ейми… с разкъсани дрехи, цялата обляна в кръв. — Тя потрепери силно. — И мисля, че… момчетата също… на заден план във видението… момчетата, които бяха с онези момичета… целите в кръв.