— Това е знамение — рече Конрад. — Казах ти, ме ми бяха изпратени знамения. И това е следващото. То ми казва да не чакам. Казва ми да хвана Ейми днес, макар че ще трябва да се погрижа и за другите.
Зина поклати глава.
— Не! Не, Конрад, не мога да ти позволя да направиш това. Не можеш да търсиш отмъщение. Това е лудост. Не можеш просто да излезеш и да убиеш тези четири деца.
— О, вероятно няма да ги убия всичките със собствените си ръце.
— Какво искаш да кажеш?
— Гънтър ще се погрижи за тях.
— Гънтър? Той не би наранил никого.
— Нашият син се промени — рече Конрад. — Аз съм единственият, който знае колко се е променил. Най-сетне стана пълнолетен. Сега има нужда от жени и си взима това, от което се нуждае. И не само ги чука. Оставя истинска бъркотия след себе си. Прикривам го през последните няколко години. И сега ще получа отплата. Той ще ми осигури кървавото отмъщение, за което мечтая толкова отдавна.
— Какво искаш да кажеш с това, че си намира жени?
— Използва ги и след това ги разкъсва на парчета — рече Конрад. Знаеше, че тя е от тези хора, които ще се почувстват морално отговорни за действията на своя уродлив потомък. Усмихна, когато зърна болката, изписала се на лицето й.
— Колко? — попита тя.
— Загубих им бройката. Трийсет-четирийсет…
— Господи! — прошепна Зина, разтърсена до дъното на душата си. — Какво направих? Какво съм родила?
— Антихриста.
— Не. Ти не си с ума си. Страдаш от мания за величие. Не е толкова велик като Антихриста. Той просто е свиреп, безумен звяр. Трябваше да имам здравия разум на Елън. Трябваше да го убия, както тя уби Виктор. Сега… нося отговорност за всички, които са мъртви и всички, които ще умрат, преди той да намери смъртта си.
Застанал до нея, Конрад се протегна, стисна с ръце шията й и рече:
— Не мога да ти позволя да развалиш всичко!
Зина започна да се бори. Но желанието й за живот не бе достатъчно силно, докато желанието на Конрад да я убие бе стократно по-силно. Никога досега не бе изпитвал такава свръхестествена мощ и целеустременост. Чувстваше се суперзареден от демонична енергия, която сякаш изпускаше искри около него. Зина го удряше, риташе, дереше лицето му, но умря много по-лесно, отколкото бе очаквал. Той завлече тялото й в най-тъмния ъгъл на шатрата; по-късно щеше да измисли начин как да се отърве от него.
Гарванът грачеше истерично.
Уплашен, че птицата може да привлече някой при трупа, преди да се е отървал от него, Конрад отвори клетката, пъхна ръце вътре, сграбчи гарвана и му прекърши врата.
Излезе от шатрата на Зина и забърза обратно към Къщата на ужасите. Ейми Харпър и приятелите й щяха скоро да пристигнат, а той искаше да се подготви за посещението им.
Тази вечер Джоуи беше победител. Спечели шейсет и пет цента в играта с монети. Спечели малко плюшено мече за спуканите със стрелички балони. Спечели също и безплатно возене на въртележката, като успя да сграбчи месинговия пръстен при първата обиколка.
Беше на въртележката, яздеше черен жребец-красавец като този от филма със същото име, когато зърна Ейми. Не бе предвидил възможността приятелят й да я доведе на панаира, но ето я тук, в тъмнозелените си къси панталони и бледозелената памучна фланелка. Само че не беше с Бъз. Двете с Лиз вървяха към края на централната алея. Джоуи ги изгуби от поглед, защото люлката го завъртя, а когато направи пълен кръг, двете момичета бяха изчезнали в тълпата.
Няколко минути по-късно, щом слезе от въртележката, той тръгна да търси сестра си. Знаеше, че тя ще са зарадва да чуе как е заблудил майка им. Ще го сметне за умен и смел, задето е дошъл чак дотук съвсем сам. Той ценеше одобрението на Ейми повече от всичко на света и бе нетърпелив да чуе какво ще каже тя, като го види тук сам.
Четиринадесета глава
Тоалетната беше ярко осветена. Миришеше на мокър цимент, плесен и застояла урина. Умивалниците бяха на петна от непрестанно капещата вода.
След като Ейми и Лиз измиха ръцете си и се наведоха към огледалата да поосвежат грима си, от тоалетната излязоха две жени и момичетата и те останаха сами.
— Чувстваш ли се, сякаш летиш? — попита Лиз.