— Да.
— Аз също. Високо горе. И съм лека като перце. А ти?
— Аз съм омаяна — рече Ейми и присви очи към огледалото. Сложи си малко червило с трепереща ръка.
— Добре — рече Лиз. — Радвам се, че наистина си скапана. Може би най-после ще се поотпуснеш.
— Напълно отпусната съм.
— Страхотно! Тогава няма да е нужно да те навивам.
— Да ме навиваш за какво?
— За оргията.
Ейми я погледна и Лиз се ухили замаяно.
— Оргия? — повтори Ейми.
— Вече подхвърлих идеята на двамата негодници отвън.
— Бъз и Ричи?
— И двамата ще участват.
— Искаш да кажеш… четиримата… в леглото?
— Именно — рече Лиз, прибра червилото и затвори чантичката си. — Ще бъде фантастично!
— О, Лиз, не зная… Не мисля…
— Остави се на вълната, малката.
— Ще взема изпитите за колежа и…
— Ще вземеш хапче. И няма да забременееш отново. Не бъди такава проклета моралистка. Върви по течението, малката. Бъди такава, каквато си. Престани да се преструваш на сестра Праведност.
— Не мога…
— Разбира се, че можеш — рече Лиз. — Ще го направиш. Искаш го. Ти си също като мен. Признай фактите и се забавлявай.
Ейми се подпря на умивалника, за да не залитне. Причината за замайването й не беше само наркотика. Беше зашеметена от перспективата да се отпусне, да бъде като Лиз, да забрави бъдещето, да живее само за момента, неспособна да изпитва чувство на вина или угризения на съвестта. Сигурно е прекрасно да живееш по този начин. Чувстваш се толкова спокоен, толкова свободен…
Лиз се приближи до нея и добави:
— У нас. Веднага щом си тръгнем от панаира. Четиримата. Родителите ми имат голямо легло. Помисли за това, миличка. Можеш да имаш и двете момчета едновременно. И двамата умират да плъзнат стария салам в теб. Ще бъде страхотно. Ще ти харесва много. Знам, защото на мен ми харесва, а ти си също като мен.
Мелодичния ритмичен глас на Лиз изсмукваше цялата енергия и воля на Ейми. Тя се подпря на умивалника, затвори очи и усети как топлия съблазнителен глас я дърпа надолу, надолу към място, където тя не бе сигурна, че иска да отиде.
Сетне Ейми почувства някой да я докосва по гърдите. Рязко отвори очи.
Лиз я галеше интимно и се усмихваше.
Ейми искаше да отблъсне похотливата ръка на другото момиче, но не можа да намери сили да окаже дори тази незначителна съпротива.
— Винаги съм се чудила какво ли ще бъде, ако опитаме само двете, аз и ти — каза Лиз.
— Ти си замаяна — рече Ейми. — Толкова си друсана, че не знаеш какво говориш.
— Отлично зная какво говоря, малката. Винаги съм се чудила… А довечера ще разбера. Ще натрупаме страхотни спомени. — Тя се наведе по-близо, леко целуна Ейми по устните, бързо докосвайки я с език, който се стрелна като език на змия, и излезе от тоалетната, люлеейки бедра.
Ейми се почувства омърсена, но също така усети тръпки на удоволствие, които преминаха по цялото й тяло.
Погледна се отново в огледалото с присвити очи, защото ярката флуоресцентна светлина я заслепяваше. Лицето й изглеждаше меко, сякаш се стопяваше върху костите й. Търсейки отново покварата, която всички виждаха у нея, тя се взря в очите си. През целия й живот, майка й бе повтаряла, че носи злото у себе си и трябва да го потиска на всяка цена. След като години наред бе слушала този рефрен, Ейми не се харесваше особено. Самоуважението й бе одялано до чуплива пръчица; майка й бе държала ножа за дялане. Ейми си помисли, че най-сетне ще успее да види злото, което майка й и Лиз виждаха у нея; беше странна сянка, гърчеща се като змия чернота дълбоко в очите й.
Не, отчаяно си помисли тя, изплашена от бързината, с която се топеше решителността й. Аз не съм такъв човек. Аз имам планове, амбиции, мечти. Искам да рисувам картини и да доставям щастие на хората.
Но съвсем живо си спомни вълнението, което премина по тялото й като електрически ток, когато езикът на Лиз докосна устните й.
Помисли си как ще бъде в леглото с Ричи и Бъз, с двамата едновременно, и внезапно разбра, че й е невъзможно да си се представи в подобна ситуация.
Застанала в ярко осветеното помещение, измъчвана от вонята на плесен, урина и умираща надежда, Ейми имаше чувството, че стои в преддверието на Ада.
Най-сетне тя приближи до вратата и я отвори.
Лиз чакаше отвън в нощта. Усмихна се на Ейми и протегна ръка.