Конрад изпрати Призрака да работи на барчето, което тази вечер бе по-претъпкано от Къщата на ужасите. Щом албиносът се отдалечи, Конрад затвори будката за билети и изпрати Елтън да помага при влакчето, което образуваше третият лъч от триъгълната панаирна империя на Стрейкър.
Елтън го изгледа учудено. Къщата на ужасите бе твърде посещавана, за да бъде затворена толкова рано. Но за разлика от Призрака, Елтън никога не задаваше въпроси. Той просто правеше това, което му наредяха.
Когато последните посетители, които бяха в Къщата на ужасите, се появиха през големите люлеещи се врати и слязоха от вагончетата, Конрад изключи захранването по релсите. Ала не угаси светлините и не спря музиката; всъщност дори усили докрай звука и гласа на смеещия се клоун.
Гънтър го наблюдаваше озадачено. Но когато ситуацията му беше обяснена, той разбра веднага и влезе в Къщата на ужасите да чака.
Конрад зае позиция при затворената будка за билети. Отпращаше посетителите, когато го питаха дали може да си купят билети. За останалата част от вечерта Къщата на ужасите щеше да бъде отворена само за четирима специални гости.
След като ядоха сметанови сладоледи с шоколадова глазура и ядки, Лиз, Ейми, Ричи и Бъз отидоха при Къщата на ужасите.
Приканващият посетителите мъж с пронизващите сини очи, който по-рано стоеше на платформата, вече не досаждаше на преминаващите хора. Беше застанал до будката за билети, която изглеждаше затворена.
— О, не — разочаровано извика Лиз. — Господине, няма да затваряте още, нали?
— Не — отвърна мъжът. — Просто имахме незначителна механична повреда.
— Кога ще бъде отстранена?
— Вече е отстранена. Но трябва да изчакам шефа да се върне, преди да започна да пускам посетители.
— Колко време ще отнеме това? — попита Ричи.
Панаирджията сви рамене.
— Трудно е да се каже. Шефът обича, да кажем, да си пийва. Ако си е пийнал повечко, докато сме поправяли двигателите, може изобщо да не се върне.
— Ах, дявол да го вземе! — ядоса се Лиз. — Запазихме си го за последно, защото ми е любимото забавление.
Мъжът погледна Ейми и тя никак не хареса това, което видя в очите му. Погледът му беше настойчив, заплашителен, жаден.
Трябваше да си сложа сутиен, помисли си Ейми. Не биваше да се опитвам да бъда като Лиз. Не трябваше да излизам по къси панталони и тънка фланелка, а и без сутиен. Така все едно се предлагам. Нищо чудно, че така се е втренчил в мен.
— Вижте какво — обади се панаирджията, обгръщайки ги с очите си с цвят на газов пламък. — Не ми изглеждате като обикновени посетители. Струва ми се, че наистина сте от тези, дето врят и кипят в това. Замесени сте от нашето тесто.
— Можете да се обзаложите, че е така — рече Лиз.
— Но въпреки това ще ви взема парите.
Ричи и Бъз бръкнаха в джобовете си за пари.
Панаирджията пак погледна Ейми. Същата жажда.
Ейми кръстоса ръце пред гърдите си, за да не може той да види зърната й през бледозелената памучна фланелка.
Джоуи тъкмо се беше обезсърчил, че ще намери сестра си в тълпата, която сновеше по централната алея, и в същия миг я съзря. Беше с Лиз, Бъз и още едно момче. Панаирджията, който му беше дал безплатните пропуски, им помагаше да се качат във вагончето при вратата на Къщата на ужасите.
Джоуи се поколеба, припомняйки си колко странно се държеше панаирджията днес следобед. Но гореше от нетърпение да разкаже на Ейми как е заблудил майка им; затова отхвърли опасенията си и се отправи към Къщата на ужасите.
Вагончето беше за четирима: две места отпред и две отзад. Лиз и Ричи седнаха отпред; Ейми и Бъз се настаниха зад тях.
Потеглиха рязко и Лиз се разсмя. Вратите на фалшивия замък се отвориха, пропуснаха ги и се затвориха след тях.
Отначало вагончето се движеше бързо сред пълен мрак, но после забави ход. Отляво горе се появи светлина и озъбен пират с прошарена коса се изсмя и насочи сабята си към тях.
Лиз изпищя, а Бъз се възползва от възможността да прегърне Ейми през раменете.
Отдясно, точно след пирата, съвсем правдоподобно изглеждащ върколак се бе навел над ръба, внезапно осветен от луната, която изгря зад него. Очите му светеха в червено; по огромните му кучешки зъби имаше кръв; а хищните нокти, с които замахна към вагончето, блестяха като парченца слюда.
— О, защити ме, Ричи! — изпищя Лиз с престорен ужас. — Защити девственото ми тяло от този ужасен звяр! — Тя се разсмя на собственото си изпълнение.