Щеше да я убие. Сигурна бе в това.
— Чакай, изслушай ме, дай ми възможност да ти обясня! Какъв живот щеше да води то и без това? — отчаяно говореше тя.
Конрад я изгледа гневно. В очите му се четеше не само студена ярост, а и лудост. Когато хладният му поглед я прониза, й се стори, че я прободоха хиляди остри ледени къса. Това не бяха очи на разумен човек.
Тя потрепери.
— Щеше да бъде нещастно цял живот. Щеше да бъде урод, отхвърлен от обществото, презиран, подлаган на безмилостни подигравки. Нямаше да може да се наслади дори на най-обикновените удоволствия. Не съм направила нищо лошо. Само избавих бедното същество от нещастието му. Това е всичко. Спестих му години, години самота и…
Конрад я удари през лицето. Силно.
Тя трескаво се огледа, ала не съзря никаква възможност за бягство.
Острите, правилни черти на мъжа вече не изглеждаха аристократични; лицето му беше ужасяващо, изопнато, сенките му придаваха свирепо изражение на хищник.
Той се приближи още повече и отново я зашлеви. После я заудря с юмруци — веднъж, два пъти, три пъти… Удряше я в корема, в ребрата…
Тя бе прекалено слаба, твърде изтощена, за да се съпротивлява. Безсилно се свлече на пода, примирила се с мисълта, че не ще избегне смъртта.
Света Марийо, Божия майко!
Конрад я сграбчи, задържа я изправена с една ръка и продължи да я удря, сипейки ругатни и проклятия. Елън загуби представа за броя на ударите, загуби способност да различава новата болка от предишната, докато накрая не загуби и съзнание.
Нямаше представа колко време е минало, когато изплува от тъмната бездна, където демонични гласове сипеха неразбираеми заплахи. Отвори очи и за момент не можа да определи къде се намира.
Сетне видя ужасния малък труп на пода, недалече от нея. Сгърченото лице, застинало в отвратителна гримаса, бе обърнато към нея.
Дъждът глухо барабанеше по покрива на фургона.
Пребитото й тяло бе проснато на пода. Надигна се с нечовешко усилие и успя да седне. Чувстваше се ужасно, сякаш в тялото й бе се взривила бомба.
Съгледа Конрад до леглото. Двата й куфара бяха отворени и той хвърляше дрехи в тях.
Не я беше убил. Защо? Възнамеряваше да я пребие до смърт, сигурна бе в това. Защо се бе отказал?
Елън коленичи със стон. Усети в устата си вкус на кръв; няколко зъба й се клатеха. С огромно усилие успя да се изправи.
Конрад затвори куфарите и мина с тях покрай нея. Отвори вратата на фургона и изхвърли багажа навън. Дамската й чанта бе на кухненския плот и той я запрати след куфарите.
— Твой ред е! — изкрещя към нея. — Махай се и никога повече не се мяркай пред очите ми!
Тя не можеше да повярва, че я е оставил жива. Сигурно бе намислил нещо, за да я изиграе.
— Махай се оттук, мръснице! Мърдай! Веднага!
Елън се олюля като жребче, което прави първите си крачки, и затътри крака. Беше напрегната, очакваше отново да я нападне, но той не вдигна повече ръка срещу нея.
Щом стигна вратата, където дъждът яростно шибаше прага, Конрад се обади:
— Още нещо.
Тя се извърна боязливо и вдигна ръка, за да се предпази от удара, който бе сигурна, че всеки миг ще последва.
Но мъжът нямаше намерение да я удря. Все още бе ядосан, но вече се владееше.
— Един ден ще се омъжиш за някого от обикновения свят. Ще имаш друго дете. Може би две или три…
В гласа му се долавяше зловеща заплаха, но Елън бе прекалено замаяна, за да осъзнае какво й намеква. Изчака го да продължи.
Тънките му безкръвни устни бавно се извиха в хладна усмивка.
— Когато отново родиш деца, които ще обичаш и към които ще бъдеш дълбоко привързана, аз ще дойда и ще ти ги отнема. Независимо къде ще отидеш, без значение колко далече ще бъдеш и какво ще бъде новото ти име, аз ще те намеря! Кълна се, че ще го сторя! Ще те открия и ще ти отнема децата, така както ти ми отне моето малко момченце. Ще ги убия!
— Ти си луд…
Усмивката му стана по-широка като озъбване на мъртвец.
— Няма да намериш място, където да се скриеш. Няма да има нито едно безопасно кътче на света. Нито едно! Непрестанно ще се озърташ през рамо, докато си жива. А сега се махай оттук, кучко! Махай се, преди да съм решил да смажа проклетата ти глава!
Той пристъпи към нея.
Елън бързо изскочи от фургона и се спусна по двете метални стъпала в тъмнината, фургонът бе паркиран на малка поляна и над него нямаше заслон, който да го предпазва от дъжда, така че само след секунди Елън бе мокра до кости.