Лапата на съществото се плъзна надолу от лицето към гърдите й.
— Само не ме наранявай и ще се спогодим — несигурно рече Лиз.
Съществото облиза черните си устни; езикът му бе блед и петнист. Заби лапата си във фланелката на Лиз и раздра тънката материя. Острият като бръснач нокът направи дълга повърхностна драскотина върху дясната й гърда.
— Чакай! — сви се Лиз. — Чакай малко. — Отново я обзе паника.
Уродът я блъсна към бръмчащата машина.
Лиз се сгърчи и се опита да отблъсне съществото. Беше като излято от стомана. Беше напълно безсилна срещу него.
Нещото изглеждаше много по-развълнувано от струйката кръв, отколкото от голотата на момичето. Разкъса късите й панталони.
Лиз изпищя.
Уродът я зашлеви, като едва не я просна в безсъзнание с този единствен удар, сетне я притисна с глава към пода.
Минута по-късно, когато тя усети, че съществото разтваря краката й и прониква в нея, почувства как ноктите му се впиват отстрани в плътта й. Щом студеният плътен мрак я обгърна, тя разбра, че сексът наистина е бил отговорът, както винаги; но този път последният отговор.
На Ейми й се стори, че чува Лиз да пищи. Беше далечен звук, кратък вик на болка и страх. После нищо, освен обичайните шумове на Къщата на ужасите.
За момент Ейми продължи да се ослушва, но щом не чу нищо, освен зловещата музика и смеха на клоуна, отново се обърна към Джоуи. Той стоеше отляво до трупа на мъжа, опитвайки се да не гледа към него. Макар по лицето му да се стичаха сълзи и долната му устничка да трепереше, той се стараеше да бъде смел заради сестра си. Ейми знаеше, че нейното мнение е по-важно за него от мнението на всеки друг. Осъзна, че дори сега, при тези обстоятелства, той е загрижен да не се изложи пред нея. Не хлипаше. Не беше изпаднал в паника. Нямаше да рухне. Дори направи опит да изглежда хладнокръвен; плю на ожулените си от въжето китки и бавно разнесе слюнката по червените белези, успокоявайки раздразнената кожа.
— Джоуи?
Той вдигна поглед към нея.
— Ела, миличък. Трябва да се измъкнем оттук.
— Добре — отвърна момчето, гласът му пресекваше между сричките. — Как? Къде е вратата?
— Не зная. Но ще я намерим.
Чувството, че е наблюдавана и закриляна, не я бе напуснало и това й вдъхваше кураж.
Джоуи я хвана за лявата ръка.
Стиснала пистолета на панаирджията в дясната, Ейми поведе момчето през мрачната Къща на ужасите, покрай механичните чудовища от Марс, восъчните зомбита, дървените лъвове и гумените морски зверове. Най-сетне видя сноп светлина да струи откъм пода, отзад в тъмнината от лявата страна на релсите, където работните лампи не можеха да разпръснат мрака. Надявайки се, че светлината представлява спасителен изход, тя поведе Джоуи зад купчина камъни от папиемаше, където откри капак на пода.
— Това изход ли е? — попита Джоуи.
— Може би.
Тя коленичи, наведе се напред и погледна в мъждиво осветеното мазе на Къщата на ужасите. Помещението беше изпълнено с бръмчащи мотори, тракащи машини, с гигантски макари и скрипци, с лостове, дълги ремъци и задвижващи вериги… И със сенки. Ейми се поколеба. Но сетне окуражаващият вътрешен глас я подтикна да не се предава и тя осъзна, че иска от нея да слезе в долното помещение; нямаше накъде другаде да върви.
Тя изпрати Джоуи пред себе си по стълбата, като го прикриваше с пистолета. Когато той стигна долу, тя го бързо го последва. Много бързо, защото не бе сигурна, че брат й е закрилян от невидимата сила, както се чувстваше тя. Може би Джоуи беше уязвим.
— Това е мазето — промълви той.
— Да. Но не сме под земята. Мазето всъщност е първият етаж, затова е почти сигурно, че трябва да има изход.
Тя отново хвана ръката му и двамата поеха по прохода между редиците машини, завиха зад един ъгъл, сетне намериха друг проход… и видяха Лиз. Момичето беше на пода, проснато по гръб, очите й бяха широко отворени и невиждащи, коремът й бе разпорен, бе облечена единствено в кръв.
— Не гледай — извика Ейми, опитвайки се да закрие от него ужасната гледка. Стомахът й се преобърна.
— Видях — промълви той жално. — Видях.
Ейми чу гърлено ръмжене. Вдигна поглед от обляното в сълзи лице на Джоуи.
Отвратителният урод беше се появил в прохода зад тях. Бе леко приведен, за да не удари огромната си безформена глава в тавана. Зелени пламъци трепкаха в очите му. Слюнка се стичаше от устните му и капеше по твърдата четина около устата му.