Послеслов
През 1980 година, когато романите ми все още не бяха започнали да се появяват в класациите за бестселъри, издателството Джоув Букс ме помоли да напиша новелизация по сценария на Лари Блок (не Лорънс Блок, който пише прекрасните детективски романи за Матю Скъдър, както и други интересни криминални загадки; друг Лари Блок, специалист по филмови сценарии), заснет от Тоби Хупър, млад режисьор, станал известен с нискобюджетния филм на ужасите „Голямото тексаско клане“. Винаги съм смятал, че превръщането на сценарий в истински роман е интересна и трудна работа, така че бях изкушен от предизвикателството. Честно казано, бях изкушен и от финансовите условия, които бяха по-щедри, отколкото получавах за собствените си романи. Когато сключих договор за написването на „Панаирът“, инфлацията беше 18%, а лихвеният процент превишаваше 20% и тоталният икономически срив изглеждаше близък. Не получавах „фъстъци“ за моите собствени романи, както се бе случвало години наред, бях стигнал в компенсациите до „кашу“; както и да е, във връзка с икономическата ситуация, предложението за „Панаирът“ беше твърде добро, за да представлява неустоимо изкушение. Да, понякога писателите наистина трябва да държат на парите — също както и на изкуството. Така е, ако искат да имат обувки, нещо за ядене от време на време и да разполагат с нещо повече от пазарска количка, където да прибират вещите си. О, познавам някои писатели, за които подобни доводи са достойни за презрение. Но, разбира се, всеки от тях разполага с банкова сметка, богати родители, още по-богати баба и дядо или работещ съпруг с добра заплата, на когото да разчитат. Единствено когато разполага с достатъчно пари, един човек на изкуството може да си позволи да не се интересува от тях. Винаги съм смятал, че когато един писател е принуден да се съобразява с финансовото си състояние през първите две десетилетия от професионалната си кариера, това се отразява доста благотворно върху творчеството му; поставя го много по-близо до средния гражданин и неговите проблеми, придава достоверност на творбата му и я прави по-продаваема.
И тъй, приех предложението да напиша „Панаирът“. Като сценарий ръкописът беше добър, но предоставяше само 10-20% материал за романа. Това не беше необичайно, филмите са доста по-повърхностни в сравнение с книгите; сенки на истории в сравнение с истинските истории. Трябваше да изградя образите на героите, да създам миналото на всеки един от тях и да разработя сюжет, който да доведе до събитията, развиващи се на панаира в последните глави — всъщност за филма това бяха най-съществените сцени. Не използвах сценария, докато не написах четири-пети от книгата.
Реализирането на проекта беше много забавно, защото отдавна проявявах сериозен интерес към панаирите и бях натрупал доста материал за тях. Като нещастно дете в безнадеждно разбито семейство, което живееше точно срещу поляната, където всяка година през август провинциалният панаир разпъваше шатрите си, аз често мечтаех да замина с него, за да избягам от бедността, страха и насилието във всекидневния ми живот. Години след като написах „Панаирът“, използвах доста по-пълно натрупаните впечатления за този вид зрелище в „Очите на здрача“ (Twilight Eyes). Но написването на „Панаирът“ ми донесе частично удовлетворение, защото бях сигурен, че онова, което знам за панаира и което вложих в романа си е не само точно, но и ново за читателите. Тъй като това е американска субкултура, която малцина писатели познават и са пресъздали в творбите си.
Когато „Панаирът“ бе публикуван за първи път от Джоув Букс, собственост на Бъркли Пъблишинг Груп, която е част от Пътнам Пъблишинг Груп, която пък е собственост на Ем Си Ей — медиен гигант, който притежава и Юнивърсъл Студиос (в края на двайсети век животът е много по-сложен, отколкото е в панаира!) — книгата трябваше да се появи по книжарниците едновременно с пускането на филма по екраните. Обаче поради забавяне на снимките, книгата се появи на пазара три месеца преди филма. Изненадващо „Панаирът“ бързо претърпя осем издания, достигна милионен тираж и влезе в класациите за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Това бе задоволителен успех за книга с меки корици (да, така е, книгата нямаше издание с твърди корици, с което да пожъне слава), която се продаваше безотказно до премиерата на филма.
Трябва да знаете, че обикновено филмът продава книгата. Ако книгата се продава добре преди да е направен филмът, то тя се продава изключително добре, когато има филм, който да й даде тласък. С „Панаирът“ не стана така. С излизането на филма продажбите на книгата замряха.