Загадка?
Не съвсем.
Да кажем, че господин Хупър не си бе дал сметка дали студиото може да реализира потенциалните възможности на материала, както се бе надявал господин Блок. Вместо да послужи като реклама на книгата, филмът подейства като проклятие. Месеци по-късно „Панаирът“ изчезна от рафтовете на книжарниците, за да не се появи никога вече.
Е, почти никога.
Бях написал книгата под псевдонима Оуен Уест, защото Джоув Букс искаха да лансират ново име (или нова поредица) в книгите на ужасите и да използват тласъка от филма, за да продадат с голям успех „първата“ книга на автора. Втората книга на Уест беше „Маската“ (The Mask) и макар че продажбите вървяха добре, успехът на първата книга беше повече в полза на автора, отколкото провалът на филма — в ущърб на репутацията му. По времето, когато завърших третата книга на Уест — „Капанът“ (The Pit), романите, които излизаха под мое име бяха започнали да се продават по-успешно от произведенията на Уест и ми се видя разумно да слея неговата самоличност с моята. „Капанът“ беше преименуван на „Пропастта на мрака“ (Darkfall) за мое най-голямо облекчение, тъй като можех да си представя как злобните критици с огромно удоволствие ще прибавят само една буква към оригиналното заглавие1 и книгата бе публикувана под мое име.
Сега казвам на хората, че Уест е загинал трагично в Бирма, стъпкан от голям бивол, докато правел проучвания за романа си, в която главно действащо лице е голяма праисторическа птица, с работно заглавие „Куакзила“ (Quackzilla).
Впоследствие „Маската“ бе преиздадена под мое име и се продаде доста по-добре, отколкото под името на бедния и без късмет, смачкан от бивол Уест.
И ето че „Панаирът“ най-сетне също излезе под мое име благодарение на усилията на хората в Ем Си Ей Пъблишинг; Бъркли Букс и любезното съдействие на Лари Блок. „Панаирът“ не е от класата на „Пазители“ (Watchers), „Убежище“ (Hideaway) и няколко от най-добрите ми произведения, но е също толкова хубава, колкото са други, и по-хубава от трети. Аз я харесвам. Написал съм книги, които никога няма да позволя да бъдат издадени отново. Не би трябвало читателите да плащат за книги, които авторът е написал, докато все още се е учел само за да видят колко лошо е можел да затъне, преди да открие своя стил. Смятам, че „Панаирът“ е нещо много по-добро. Тя е интересна. Съдържа послание. Обстановката е автентична. И не на последно място е доста страховита, макар че го казвам аз. Надявам се да ви е харесала.
И минута мълчание, моля, за покойния господин Уест, чийто останки продължават да гният на онова поле в Бирма, където стадото биволи — и филмовият вариант на „Панаирът“ — закопаха твърде тленната му плът дълбоко в мазната черна кал.
Дийн Кунц