Бог — туй е царят, — мъдреците повтарят своя стар урок
и затова не го подвеждат и го почитат като бог.“
Пингалака разсъдил: „Навярно си го видял. Големите не се гневят на нищожните. Нали е казано:
Какво е вятърът за вейките зелени, щом духне — те се свеждат изведнъж. А колко дъбове е виждал повалени… Могъщият се бори само със могъщ.“
Даманака казал: „Аз и по-рано знаех, че господарят ще си помисли така. Но защо да приказвам повече? Ще го доведа пред твоите божествени нозе.“ И когато Пингалака чул това, усетил най-голямо душевно удовлетворение и лицето му, подобно на лотос, засияло от радост.
А Даманака, когато се върнал отново при Сандживака, презрително му подвикнал: „Хей! Ела тук, негоднико! Вика те нашият господар Пингалака. Или ти не се страхуваш от него и ревеш напразно?“ Щом чул това, Сандживака попитал: „Скъпи, кой е този Пингалака?“ Даманака се учудил: „Как! Ти дори не познаваш нашия господар Пингалака? — и след това продължил с негодувание: — Ще го познаеш по това, което ще те постигне! Той е окръжен от всички зверове. И се намира под зеления покрив на смокинята. Сърцето му е възвеличено от гордост. Той се разпорежда с нашия живот и богатства. Ето какъв е този велик лъв на име Пингалака!“ След тези думи Сандживака решил, че вече е загинал и дълбоко опечален, казал: „Скъпи, ти изглеждаш приятен в обръщенията и изкусен в речта. Затова, ако наистина е необходимо, заведи ме при него, но си длъжен да ми осигуриш безопасност при твоя господар и неговата милост.“ Даманака отговорил: „О, ти казваш истината. Това ще бъде разумно. Нали:
За планини, земи, морета —
известна ни е всяка тайна. Но никога не ще узнаем
на царя мисълта безкрайна.
Ето защо ти остани тук, а аз ще склоня царя за милост и ще те заведа при него.“
След това Даманака се приближил до Пингалака и му казал: "Господарю, това е необикновено същество. Това е впрегатно животно на великия Махешвара. Ето какво чух аз от него: „Милостивият Махешвара ми разреши да похапна крайчета от тревата, която расте в околностите на Калинди. Но защо да приказвам? Повелителят ми даде тази гора, за да мога да се развличам из нея.“ Пингалака със страх казал: „Сега всичко ми е ясно. Само с божията милост тревопасните се осмеляват без страх да бродят в дивата гора, издавайки подобен рев! А ти как му отговори?“ Даманака казал: „Господарю, аз отговорих така: «Тази гора е владение на Пингалака, впрегатно животно на Чандика, Тук си гост. Затова иди при царя. Живейте заедно и нека времето ви минава в братска любов, съвместно хранене, пиене и развлечения.» Той се съгласи, но помоли: «Нека господарят ми обещае безопасност.» И така, сега господарят трябва да решава сам.“
Като чул това, Пингалака с радост решил: „Добре, умнико! Добре! Ти си отговорил така, сякаш си се посъветвал със сърцето ми. Аз ще му обещая безопасност, но само след като и той ми даде клетва. Доведи го по-скоро. Нали добре е казано:
Съветникът щом е добър,
изпитан, прям, със верен глас, като на мраморни колони
се вдига царството тогаз.
Също така:
За болестта е нужен лекар,
съветник — за раздора. За всяко нещо в тоя свят си има хора.“
А Даманака, като се отправил към Сандживака, помислил: „Да! Господарят е милостив и е разположен към моите думи. Затова няма по-щастлив от мен!“
И като приближил до Сандживака, с уважение казал: „О, приятелю! Склоних господаря за милост и го накарах да ти осигури безопасност. Можеш спокойно да отидеш. Но като те удостоят с царската милост, живей в разбирателство с мен; когато достигнеш могъщество, не се дръж високомерно. А аз, като стана съветник, с твое съгласие ще взема върху себе си цялото бреме на царските дела. Тогава двамата ще се наслаждаваме на радостите от царската власт. Нали:
Ловуват за богатство, човек човек убива:
ще те затрие близък като сърна страхлива.
А също така:
От гордост който не почита
слугите царски всеки ден, подобно Дантила ще бъде
от царска служба отстранен.“
Сандживака попитал: „Как?“ И онзи разказал:
ТРЕТИ РАЗКАЗ
"Има на земята град Вардхамана. Живял там някога търговецът Дантила. Той се занимавал и с царските, и с градските работи и радвал всички жители. Но защо да хабя думите си? Такъв учен човек никой още не бил виждал и не бил чувал.