Така живеел той. Веднъж започнал да стяга сватбата на дъщеря си. Поканил всички жители на града и приближени на царя, оказал им почит, нахранил ги и ги надарил с дрехи и други подаръци. След сватбата, в знак на уважение, въвел в своя дом царя заедно със свитата му.
А царят имал дворцов метач на име Горабха. Идвайки като гост в къщата на Дантила, той седнал на неподходящо за него място, пред царския съветник, и когато хората забелязали това, в същия миг го изгонили навън. Сърцето на Горабха се опечалило от унижението и не намирайки покой нито през деня, нито през нощта, той размислял: „Как да лиша този търговец от царската милост? А ако не мога с нищо да му навредя — защо напразно да се съсипвам от мъка? Нали добре е казано:
Тоз, що не може да мъсти, опашката си да подвие. Грах из тигана се върти, но може ли да го разбие?“
И веднъж пред разсъмване, като метял пода наблизо до леглото, в което лежал задрямалият цар, Горабха казал като на себе си: „Да! Толкова е дързък Дантила, че дори прегръща първата жена на царя.“ Щом чул това, царят скочил силно развълнуван и възкликнал: „Ей, ей, Горабха! Вярно ли е това, което промърмори? Мигар Дантила прегръща царицата?“ Метачът отговорил: „Божествени! Цяла нощ не съм мигнал, увлечен от заровете, и сега, когато се залових да помета, здравата съм заспал. Затова и не знам какво съм казал.“ Обхванат от ревност, царят помислил: „Нали Горабха и Дантила влизат свободно в моя дворец. По всяка вероятност метачът е видял царицата в неговите обятия. Правилно е казано:
Каквото през деня човекът
желае, вижда и твори, такова нещо по привичка
дори насъне го гори.
Да, няма място за съмнение, когато работата се отнася за жена!
Жената е жена, но ето —
с един говори, гледа друг, а трети й е на сърцето.
Кого все пак обича тук?
А също така:
С дърва насища ли се огън,
безкраен океан — с поток, смъртта със хиляди живота
и мъж със поглед черноок?
Щом за жената няма случай
и я не иска никой мъж, о, Нарада, само тогава
тя е кристална като дъжд.“
Така, като пресметнал всички възможности, той лишил Дантила от своята милост. Но защо да приказвам? На търговеца забранили да влиза през портите на двореца.
А Дантила, като видял, че господарят без причина го лишил от милостта си, помислил: „Уви! Правилно казват:
Кой с пари не се гордее? Кой развратник стар
няма съд обратен? Има ли сърце, непило женски чар?
Кой на царя е приятен? Кой ли може да надбяга бързите лета?
Радост помни ли бордея? Може ли да се изплъзне някой без вреда
от ръцете на злодея?
А също така:
Кой е чувал черен гарван да се боядиса бял? Змей добър, жена без чувство
някой в миг да е видял, без лъжи картоиграча и безстрашие в евнух, ум в пияния, а царя — царят да е станал друг?
Та аз нито насън, нито наяве с нищо не съм причинил зло на царя или на когото и да е друг. Защо повелителят се отвърна от мен?“
И веднъж, като видял как пъдят Дантила от портите на двореца, метачът Горабха със смях казал на вратарите: „Ей, ей, вратари, спрете! Нали Дантила е разглезен от царската милост и сам разпределя наказанията и наградите. Ако го прогоните, не се знае дали и вие, като мен, няма да бъдете удостоени с удар по врата.“
Като чул тези думи, Дантила помислил: „Без съмнение това е работа на Горабха. Нали добре е казано:
И нека да не е от род слугата, да не струва, но уважаван ще е вред, у царя щом слугува
Дори последният подлец.
щом царска служба вземе, не ще дочуе упрек лош,
ни ще усети бреме.“
И ето че той се върнал в къщи натъжен, потиснат от срам и безпокойство. Когато настъпила нощта, повикал Горабха. подарил му горно и долно облекло и казал: „Скъпи! Изгоних те не по собствено желание. Ти сам седна на неподходящо място, пред домашния жрец, и виждайки това, те унижиха.“ А Горабха взел дрехите, усетил, като в небесно царство, най-голямо блаженство и му казал: „О, началнико на търговците! Аз ти простих. За показаното уважение скоро ще получиш царската милост и други награди.“ Изрекъл това и с радост се отдалечил. Нали хубаво се казва:
Миг само — спускаш се надолу
и пак политаш с устрем лек. Да! На кобилица прилича
неблагородния човек.
И ето на следващия ден Горабха дошел в царския дворец и като метял пода наблизо до леглото, в което лежал току-що задрямалият цар, казал: „Да! С ума си ли е нашият цар, щом яде краставици, когато се облекчава от нечистотиите?“ Като чул това, учуденият цар скочил и закрещял срещу него: „Ей, ей! Горабха! Защо дрънкаш всякакви дивотии? Знам, че служиш вярно, и затова няма да те погубвам. Ха сега, кажи, наистина ли си ме виждал някога при подобни дела?“ Онзи отговорил: „Божествени! Цяла нощ не съм мигнал, увлечен от заровете, и сега, когато се залових да помета, здравата съм заспал. Как мога да знам какво съм промърморил? Бъди милостив, господарю, ами че аз съм бил във властта на съня.“ Царят помислил: „Та нали откакто съм се родил, не съм изял нито една краставица! Навярно и за Дантила този глупак е казал също такава безсмислица, както и за мен. Ето защо постъпих несправедливо, като лиших от милост онзи нещастник. Мигар той е способен на това нещо ? Без него и царските, и градските работи са в упадък…“