събирай ги оттам, оттук, нещастие — ако пропаднат,
нещастие — ако са в друг.
И веднъж един крадец на име Ашадхабхути, който обичал чужди вещи, забелязал парите под мишницата му и си помислил: «Ех, да можех да открадна това богатство! Но стената на манастирите е изградена от здрави камъни и не мога да ги пробия. А и през портата не може да се влезе:
много е висока. Ето защо ще се постарая да спечеля доверието му със сладки приказки и ще стана негов ученик. Като ми се довери, ще бъде в моята власт.» Решил така, приближил се до Девашарман и казал: «О, слава на Шива!» След това се проснал по очи и произнесъл смирено: «Господарю, нищожен е този свят. Като бяг на планински поток е нашата младост. На изгаряща трева прилича остатъкът от живота. Наслажденията са подобни на облачни сенки. Като сънища са връзките, които ни съединяват с децата, приятелите, слугите и жените. Разбрал съм всичко това.
Какво да направя, за да премина през океана на сансара?» Девашарман благосклонно отговорил: «Дете! Щастливо си ти, че от младини проявяваш равнодушие към съществуването». Нали е казано:
Безстрастен може да е, който
от младини не помни страст, Покой ще сетим ний, когато
отпаднат силите у нас.
А също така:
Духът, а не плътта старее
у благородния човек. Но е обратно у злодея —
подлец остава той навек.
И ако ти се интересуваш от начина, по който може да се премине бездната на сансара, слушай:
Щом и последният бездомник
към Шива дума прошепти, дори да е до гуша кален,
за втори път ще се роди.“
Като чул това, Ашадхабхути прегърнал нозете му и смирено заговорил: „Господарю! Бъди милостив и ме подложи на изпитание.“ Девашарман се съгласил:
„Дете! Ще ти помогна, но ти не трябва да влизаш през нощта в манастира, защото отшелниците, както и ние с теб, възхваляват самотата. Нали е казано:
Съветът лош погубва царя,
обърканият син — рода,
житейското — аскета. Дете от глезенето страда, злодеят от съда,
а жреца — от несрета,
приятелят от клеветата,
сполуката — от жребий лош,
от лекомислие — жената, от дългата раздяла — любовта,
имотът от ненужния разкош,
от липса на зърна — земята.
Ето защо, след като се подложиш на изпитание, остани да живееш горе при портата на манастира в колибата.“ Онзи казал: „Господарю! Нека бъде така, както ти заповядаш. Нали този е пътят, по който ще достигна до онзи свят.“ След това, като се споразумели за мястото, където трябвало да живее Ашадхабхути, Девашарман проявил към него милост, благословил гои го приел за ученик. И ученикът му доставил най-голяма радост; разтривал ръцете и нозете му, носел листа за писма, правел му и други услуги. Въпреки всичко това монахът продължавал да си държи парите под мишницата!
Така минавало времето и веднъж Ашадхабхути помислил: „Уви! Той нищо не ми доверява. Какво ли ще стане, ако го убия с нож — та дори и през деня — или ако му дам отрова, или ако го заколя като говедо?“
Докато размислял така, от селото дошел синът на един от учениците на Девашарман и предал на монаха следната покана: „Блажени! По случай празника на Павитрарохана бъди гост на моя дом.“ Като чул това, Девашарман тръгнал заедно с Ашадхабхути, На пътя им се изпречила река. Монахът я видял, извадил парите изпод мишницата си, скришом ги мушнал под дрехата и покланяйки се на бога, се обърнал към Ашадхабхути: „Ашадхабхути, пази внимателно дрехите на своя наставник, а през това време аз ще се облекча и ще се върна.“ Щом казал това, наставникът тръгнал и още неизчезнал от погледа му, Ашадхабхути взел парите и избягал.
През това време Девашарман спокойно клечал, възхищавайки се на многобройните достойнства на своя ученик, преизпълнен с доверие към него. И ето че той видял как в едно стадо два овена започнали ожесточена борба. Те отстъпвали, отново се приближавали и така удряли челата си, че на земята се образувала цяла локва кръв. И изведнъж някакъв чакал, като видял сбиването и треперещ от лакомия за месо, се промъкнал между тях и с наслаждение започнал да лиже кръвта им. Девашарман помислил:
„Да! Безразсъден е този чакал. Та нали ако попадне между челата им, неизбежно ще загине!“ Чакалът в стремежа си да се наслади на кръвта попаднал между рогата на овните и бил убит. Тогава Девашарман казал: „Чакал убили два овена…“ И като го съжалил, тръгнал да прибере парите си.
Когато монахът се върнал на предишното място, не видял Ашадхабхути там… Претърсил дрехата си и не намерил в нея парите. Тогава, мърморейки: „Ой, ой! Ограбиха ме!“ — Девашарман паднал безчувствен на земята. Но скоро дошел отново в съзнание, надигнал се и започнал да крещи: „Ей, ей, Ашадхабхути! Къде отиде? Защо ме излъга? Отговори!“ Така, с горък плач, той казал: „Мен от хитреца ме боли…“ — и бавно тръгнал на път, с намерение да открие следите на своя ученик….