Тогава жената на тъкача освободила приятелката си, застанала на предишното място и с презрение казала: «Тю, тю! Голям глупак си ти, щом като насилваш и осакатяваш мен, уважаваната и предана жена! Нека чуят пазителите на света:
Луна и слънце, вятър и жарава, сърце и пръст, вода и висини, ден, нощ, предутрин, вечер пепелява и Дхарма — знаят земните ни дни.
Ако съм добродетелна, нека тези богове ми върнат носа — и нека стане такъв, какъвто беше преди. А ако дори в мислите си пожелая друг мъж, нека ме превърнат в пепел.» И произнасяйки тези думи, отново му казала: «Ей, злодей, погледни: благодарение на моята добродетел носът ми стана такъв, какъвто беше преди.» Той взел една главня и погледнал — носът й невредим, а на земята — голяма локва кръв. Изумен, развързал въжето и започнал да обсипва жена си със стотици ласки.
А Девашарман, виждайки всичко това, помислил с учудване:
«Не се предоверявай на жените, не се вози на тяхната кола.
Играят си с мъж, влюбен до ушите — жените — като с гарван без крила.
Мед тече от женската уста,
а гръдта й скрила е отрова —
затова отпивай сладостта»
но с ръка, за удар нов готова.
Обител на нескромност, водовъртеж от мъка,
Прибързано събрана, огнище на пороци, дом на лъжи стотици,
без кръв — дълбока рана, по-силна от героя, букет с цветя коварни,
отрова и нектар — кой и защо създаде, красива като кукла,
тук тази женска твар?
Газелооките, чиято нравственост е грях
и винаги са знаменити, с гърди игриви, с мамещи очи над тях,
със устни все полуразкрити, с къдрици нежни, със размереност в речта.
де нито дума губят, с крака великолепни и чаровни в любовта —
животни само да ги любят.
Плачат те или се смеят,
за да стигнат свойта цел, и от вяра ли живеят —
нямат в подлостта предел. Нека, който е достоен
и не иска да е роб, да ги изостави сам, спокоен,
сякаш е подминал гроб.
И лъвът, покрит със слава,
несменяем, страшен цар;
слонът, който не познава
ни слуга, ни господар, и героят, който ниско
не е падал пред света — щом е до жената близко,
губи мигом смелостта.“
С такива мисли този странствуващ монах прекарал как да е нощта.
А безносата сводница, щом се прибрала в къщи, помислила: „Какво да правя сега? Как да скрия тази голяма рана?…“ Случило се така, че тази нощ мъжът й бил зает в царския дворец. На сутринта той се прибрал в къщи, загрижен за многобройните работи, които му предстояли в града, спрял се пред вратата и казал: „Скъпа, по-скоро ми донеси калъфа с бръснача — отивам в града по работа.“ Безносата запазила присъствие на духа и без да се приближава до него, хвърлила в лицето му само бръснача. Бръснарят, разгневен, че не е получил бръснача заедно с калъфа, го хвърлил обратно. Тогава негодницата изскочила от стаята с вдигнати ръце и започнала да вика:
„Ах! Погледнете, този злодей ми отряза носа — на мен, добродетелната жена! Защитете ме!“
В този миг се появили царските служители, безмилостно били бръснаря, завързали го със здраво въже и заедно с безносата го Повели към съда. Съдиите го попитали: „Защо си постъпил така жестоко с жена си?“ Когато, изненадан, той не посмял нищо да отговори, седящите наоколо произнесли съгласно закона:
„Треперещ, бледен, без надежда, уплашен, с тъмен поглед
така престъпникът изглежда, когато вече е разкрит.
А също така:
По темето му пот тече,
лицето — бавно побледнява, щом иска нещо да рече —
заеква в страх и се смущава.
И заедно с това:
С каква увереност говори
невинния човек в съда. защото през гнева си чува
зова на свойта свобода.
Ето защо той изглежда човек с глупаво поведение. За насилие над жена се налага смъртно наказание. Нека го побият на кол.“
И когато Девашарман видял как водят бръснаря към мястото на екзекуцията, приближил се до съдиите и казал: „Слушайте! Този беден бръснар е осъден несправедливо, той води порядъчен живот. Изслушайте какво ще ви кажа:
Чакал убили два овена,
мен от хитреца ме боли, за чужд грях сводницата тегли.
По собствена вина, нали!“
Тогава съдиите му казали: „Обясни, блажени! Как е възможно това?“ И Девашарман им разказал самата истина за трите произшествия. Съдиите се изненадали, освободили бръснаря и казали:
„Жена, отшелник или болен и брахман или пък дете — за нищо с нищо не наказвай, сами наказани са те.
Сама е виновна, че е останала без нос. Нека за наказание й отрежат и ушите.“ Когато това било изпълнено, Девашарман, укрепил сърцето си с тези два примера, се отправил към своя манастир.