Ето защо аз казвам: „Чакал убили два овена…“ Тогава Каратака попитал: „И все пак какво да правим в това тежко положение?“ А Даманака отговорил: „Колкото и да е трудно това, моят блестящ ум ще раздели Сандживака от господаря. При това нашият господар Пингалака проявява много порочни наклонности. Нали:
Щом царят е приел порока
или от страст е ослепен, от своите слуги той трябва
да бъде в глупостта свестен.“
Каратака попитал: „Какви порочни наклонности проявява нашият господар Пингалака?“ А Даманака отвърнал: „Нали той попадна под влиянието на Сандживака и не обръща внимание нито на министрите, нито на останалите поданици и се държи съвсем като тревопасно животно! Какво да приказваме повече? Така или иначе, трябва да разделим Пингалака от Сандживака. Когато няма светилник, няма светлина.“ Каратака казал: „Ами че ти си безсилен. Как ще ги разделиш?“ Онзи отговорил: „Скъпи, хубаво е казано по този повод:
Ако ти липсват сили, хитрост
ще ти помогне, друже мил. Тъй гарванът с верижка златна
отровната змия убил.“ Каратака попитал: „Как?“ Онзи разказал:
ПЕТИ РАЗКАЗ
"В една страна растяло голямо баняново дърво. Живял на него един гарван с жена си. Свили си там гнездо. А една черна змия се промъквала през корубата на дървото и изяждала новородените птиченца. Колкото и да страдал от това бедствие, гарванът не можел да напусне баняна, на който от дълго време господствувал, и да се пресели на друго дърво. Защото:
Страхливец, антилопа, гарван —
таи се всеки в своя кът. Слон, лъв, човек сърцат обаче —
не знаят спиране на път.
И ето веднъж гаргата паднала в краката на съпруга си и се замолила: „Господарю, много птиченца ми изяде тази зла змия. И сега, съсипана от нещастието, искам да отида където и да е. Хайде да се заселим на друго дърво. Защото:
От здравето по-скъпо няма,
по-страшен враг от болестта, по-силно от любов на майка,
по-непосилно от глада.
И освен това:
Спокоен ли е този, който
змия е зърнал през деня и има нива край реката
и лекомислена жена?
Нали животът ни е изложен на опасност.“ Но гарванът, също опечален, казал: „Скъпа, отдавна живеем на това дърво и не можем да го напуснем. Нали:-
За антилопата ще има трева и в чуждата мера, но само родната гора за нея е любима.
Въпреки всичко с хитрина ще победя този зъл и силен враг.“ Жена му се усъмнила: „Много е отровна тази змия. Как ще я победиш?“ Мъжът отговорил:
„Скъпа, аз съм безсилен да й причиня зло, но имам учени приятели, вещи в науката за разумното поведение. С тяхна помощ ще приложа някоя хитрина и ще направя така, че злосторницата скоро ще загине.“ След като произнесъл ядосано това, полетял към друго дърво, под което живеел неговият любим приятел — чакалът, обърнал се с уважение към него, поверил му всичките си мъки и казал: „Скъпи, дай ми добър съвет! Една змия изяжда птиченцата ни и от това с жена ми сме като пребити.“ Чакалът отговорил:
„Скъпи, обмислих всичко. Няма защо да се тревожиш. Тази зла черна змия е толкова низка, че смъртта й е неизбежна. Нали е казано:
Тоз, който ти е зло направил, не му вреди. Ще дойде ден:
над бряг като дърво изгнило ще го съгледаш повален.
И нали:
Куп риба от вира отнесе
пак чаплата червенокрака, ала умря от лакомия,
познала клещите на рака.“
Гарванът попитал: „Как?“ Чакалът разказал:
ШЕСТИ РАЗКАЗ
„В една местност, на брега на малък вир, живяла някога, чапла. Но ето че остаряла и за да не умре от глад, застанала на брега, изпълнена с безпокойство, без да докосне дори тези риби, които плували съвсем наблизо. А между рибите живеел един рак. Приближил се до чаплата и казал: «Леличко, защо днес не ядеш и не се развличаш както преди?» Чаплата отговорила: «Някога бях сита и доволна, хранех се с риба и прекарвах приятно времето си, наслаждавайки се на твоето присъствие. Но сега ви чака голямо нещастие. Заради него и аз на стари години ще трябва да се лиша от своята радост. Ето защо съм тъжна!» Онзи попитал: «Леличко, що за нещастие е това?» Чаплата отговорила: «Днес покрай езерото минаха много рибари и аз подслушах техния разговор. Ето какво си говореха: „В този голям вир има много риба. Днес ще отидем при езерото, което е край града, а утре или в други ден ще хвърлим мрежите си тук.“ Когато се случи това и вие загинете, ще загина и аз, защото няма да мога вече да живея така,, както живеех преди. Затова днес съм опечалена и нямам никакъв апетит.» При тези зловещи думи всички обитатели на вира, от страх за живота си, се обърнали към чаплата: