Глупакът в страст за наслаждения с грях бърза да се услади, след туй през хиляди рождения понася хиляди беди.
А също така:
Мъдрецът често не греши,
от хорски думи той не страда и няма да направи тъй,
че да попадне утре в ада.
И при това:
Само глупците вършат грях
за свойто тяло нечестиво, вместилище на всяко зло,
изстрадано и променливо.
Знай това и не погубвай нашия род. Стой на мястото си, а ние всеки ден подред ще ти изпращаме по един горски жител. Тогава и божественият ще бъде сит, и родът ни няма да загине. Нали е казано:
Щом може да се наслаждава
с господството си някой цар, тогава дълго той ще пие
от най-блажения нектар.
Дои се първо, след туй — стриже —
и със слугите е така. Полива първо, след туй жъне
плода грижливата ръка.
Хляб, злато, вино — всеки плод на чернозема от верните си поданици царят взема…“
Като чул това, Мандамати отговорил: „Да! Добре говорите. Ще остана тук, но ако не ми изпращате по едно животно, тогава непременно ще изям всичките.“ Зверовете се съгласили и щом се успокоили, започнали без страх да бродят из гората. Оттогава всеки ден по пладне някой от родовете му изпращал за обяд някакъв звяр, остарял, уморен от живота, обхванат от мъка или такъв, който се страхувал за смъртта на децата или жена си.
Така се редували род след род. И ето че веднъж дошел редът на заека. Когато зверовете му казали за това, той помислил: „Как да погубя този зъл лъв? Та нали:
За умния какво е трудно? И кой ще спре решимостта? Какво не прави сладка дума? Що не постига ревността?
Така ще погубя лъва.“ И бавно-бавно тръгнал на път, времето минавало, а той с тревога в сърцето мислел за това как да погуби лъва. Едва в края на деня заекът се отправил към него. А разгневеният лъв, на когото шията изтъняла от глад през това време, облизвайки устата си, помислил: „Да! На сутринта трябва да изтребя всички зверове.“ Докато мислел така, заекът приближил бавно-бавно до него, поклонил се и застанал смирено. Щом видял колко късно пристига този и колко е мъничък, лъвът страшно изревал: „Ей, нищожество! Ти си толкова малък, а си дошел сам и при това — закъсня. Заради това ще те убия, а на сутринта ще унищожа всички зверове!“ Тогава заекът се поклонил и с уважение заговорил:
„Господарю, нито аз, нито останалите животни са виновни за това. Чуй защо се случи така.“ Лъвът настоял: „По-скоро разказвай, докато не си попаднал между зъбите ми.“ Заекът разказал: „Господарю, когато настъпи моят час, зверовете изпратиха с мен още пет заека, защото съм много малък. Но когато идвахме насам, от една голяма яма излезе някакъв лъв и каза: «Къде отивате? Спомнете си за вашия бог-пазител.» Аз му отговорих: «Съгласно договора ние сме изпратени за храна на нашия господар, лъва Мандамати.» Той каза: «Знаете, че тази гора принадлежи на мен. Затова съгласно договора всички зверове трябва да имат работа с мен. А Мандамати е просто лъжец. Повикай го и по-скоро се върни. Който от нас излезе по-силен — той ще е цар; и той ще изяде всички зверове.» Щом получих тази заповед, дойдох при теб, господарю. Ето защо закъснях. Сега нека решава господарят.“ След това Мандамати отговорил: „Скъпи, ако е така, по-скоро ми покажи този лъв-измамник. Ще излея върху него гнева, който изпитвам към зверовете, и ще се успокоя. Нали е казано:
Земя, приятели и злато — това е силната страна
Щом нямаш ни едно от тях,
не почвай никога война.
Когато няма за какво
и само бедствие го чака. благоразумният човек
не се помръдва за атака.“
Заекът възкликнал: „Господарю, ти си прав. Когато оскърбяват воина и посягат върху земята му, той трябва да се сражава. Обаче този лъв живее в крепост. Когато ме изпращаше при теб, излезе от нея. Трудно е да се победи враг, скрит в крепост. Нали е казано:
И бързината на конете,
на слоновете смелостта не струват нищо за царете
пред силата на крепостта.
От много воини е по-силен
стаеният на пост стрелец, ако край него се извива
опорен зид като венец-
И затова навярно Шакра,
издигнал не една стена, извикал: «Крепостта е всичко
и днес, и в стари времена…»“
Като чул това, Мандамати казал: „Скъпи, дори и да се намира в крепост този лъжец, все едно, покажи ми го и аз ще го убия. Нали е казано:
С врага и болестта бори се
без страх от първия им миг.
че ако станат много силни,
ще свършиш като мъченик.
А също така:
Тоз, който силата си знае
и иска да получи слава, тъй както Бхаргава ще може
сам всеки враг да побеждава.“
, Заекът казал: „Това е така. Но все пак той ми се стори силен. Господарят не бива да тръгва, без да знае силата на врага. Нали е казано: