През това време тъкачът, изпълнен с безпокойство, прекъснал любовното наслаждение и помислил за себе си: "Какво да правя сега? Ако седна на своя дървен Гаруда и отлетя на друго място, няма да се срещна повече с тази жена-съкровище! Нали Викрамасена ще убие моя тъст и ще я отвлече от женските покои. Ако вляза в битката, смъртта ще сложи край на всичките ми желания. Но нали и без любимата за мен не може да има живот. Но защо да приказвам? И тъй, и инак — смърт. Значи, трябва да се бия мъжествено. При това врагът, като види, че влизам в боя възседнал Гаруда, може би ще ме вземе за Васудева и ще побегне!
Нали е казано:
Да бъде смелия човек за уважение!
Увереният в свойта сила млада
и в скръб, и в нужда или затруднение
ще превъзмогне всякаква преграда.
И когато тъкачът решил да вземе участие в боя, Вайнатея съобщила на Вишну, който се намирал на небето на Вайкунтха: "Божествени! на земята, в град Пундхравардхана, един тъкач, който е приел образа на божествения се наслаждава на царкинята. И ето че могъщ цар от южните страни е дошъл да погуби царя и повелителя на Пундхравардхана. Тъкачът е решил да помогне на тъста си. Знай, че ако тъкачът загине в боя, в света на смъртните ще тръгне мълвата, че уж царят на южните страни е погубил блажения Нараяна. И тогава ще престанат да принасят жертви и да извършват други обреди, неверниците ще разрушат храмовете, а преданието на блажения аскети с три пръчки ще се откажат от своето отшелничество. Нека божественият реши какво да прави сега.
Тогава блаженият Васудева внимателно обмислил чутото и му отговорил: „Царю на птиците! Това е справедливо. В този тъкач има частица от божество и той трябва да убие онзи цар. Ето средство за това: щом като трябва да му помогнем, аз ще се влея в тялото му, а ти ще се вместиш в неговия Гаруда. А моят диск ще се всели в неговия.“ — „Така да бъде!“ — съгласил се Гаруда. През това време тъкачът, въодушевен от Нараяна, казал на Сударшана: „Скъпа, когато вляза в боя, нека извършат обред със запалване на огън и всичко, което трябва да ми донесе благословия.“ След това той извършил огнената церемония, украсил се с военните доспехи и приел почетните дарове. И ето, изгряло голямото светило — приятел на лотосния басейн, украшение на моминското лице — от източния небосклон, надарено с хиляди лъчи. Забили барабаните, предвещаващи победа. Царят излязъл от града на бойното поле, двете войски се строили в бойна готовност по местата си и пехотата започнала сражението. Тогава тъкачът седнал на Гаруда и започнал да раздава на народа злато, скъпоценности и други скъпи дарове; пред очите на любопитните граждани, които го приветствували с уважение, той полетял от горния етаж на двореца във въздуха и щом се озовал отвъд града, започнал да тръби над своята войска с гръмката раковина на Панчаджания.
Когато чули звука от раковината, слоновете, конете, коларите и пехотинците се разбягали. Едни се подмокрили от страх, други издавали ужасни викове. трети, съсипани от умора, се търкаляли по земята, а някои замрели на местата си, с погледи, неподвижно устремени към небето.
През това време всички богове от любопитство се събрали да погледат боя иДевараджа казал на Брахма: „Брахма! Мигар тук трябва да бъде убит някакъв полубог или демон — та нали сам блаженият Нараяна, седнал на Нагари, влезе в боя?“ След тези думи Брахма помислил:
„Към хората не ще запрати Хари някой ден ужасния си диск, от демони окървавен. Така лъвът комар едва ли ще налапа, когато слонове убива той със лапа.“
И когато боговете с любопитство размисляли за всичко това, тъкачът хвърлил диска към Викрамасена. Като разсякъл царя на две, дискът отново се върнал в ръцете на тъкача. След всичко това царете слезли от колесниците си, склонили глави и с почит се обърнали към приелия образа на Вишну: „Божествени! Загива войската без вожд. Помисли за това и пощади живота ни. Заповядай какво да правим.“ Когато цялата тълпа от царе възкликнала, тъкачът, приел образа на Вишну, отговорил: „От днес вие сте в безопасност. Изпълнявайте без отлагане всичко, което ви заповяда Супративарман.“ Царете се подчинили на тази заповед и сговорили „Както желае господарят.“ А тъкачът предал на Супративарман хората, слоновете, колесниците, конете, скъпоценностите и цялата останала вражеска плячка и прославен от победата, заживял с царкинята, наслаждавайки се на пълно щастие.