Ето защо аз казвам: „На всеки пълен със решимост…“ Като чул това, Каратака казал: „Ако и ти си изпълнен с решителност — — върви към желаната цел. Щастлив път!“ И Даманака се отправил към лъва. Щом се поклонил и седнал, лъвът го попитал:
„Защо те нямаше толкова дълго време?“ Даманака отговорил: „Божествени! Важна работа ме води днес при господаря. Макар и да е неприятна, все пак дойдох да я разкажа за твое добро. Дори против волята си поданиците трябва да разкриват подобни неща, без да губят време за неотложната работа. Нали е казано:
Царю, край тебе винаги
ще има хора сладкодумни,
по-трудно е да се намерят искрени и умни.“
В отговор на това Пингалака с уважение попитал:
„Какво искаш да кажеш с тези думи?“ И онзи отговорил: „Божествени! Сандживака, който успя да спечели твоето доверие, замисля зло против теб. Останал насаме с мен, той издебна момент и доверчиво ми каза: «Макар господарят ти да е три пъти по-силен, аз научих неговите силни и слаби страни. Ето защо ще го убия и лесно ще завзема царската власт.» Сандживака иска да изпълни днес своето намерение. И аз дойдох да съобщя за това на теб, господаря на моя баща.“
След тази неприятна вест, подобна на гръм, изненадан, Пингалака се разтревожил извънредно много и нищо не отговорил.-А Даманака, разбирайки състоянието му, казал: „Такова нещо може да се очаква най-вече от министрите. Нали хубаво е казано:
Където царя със министрите се възвишава, богинята на щастието непрестанно бди и непривикналия със такава слава тя няма нито миг да пощади.
И ето защо:
Трън, зъб, съветник глупав, който ти вреди, за безопасност с корен ги вади.
А също така:
И щом издигне царя някой подчинен
над другите министри, глупакът, в миг от славата опиянен,
изпада в други мисли. Забравя той за служба, дълг — страстта
за още власт го пие
и устремен безумно към властта, готов е царя да убие.
А нали Сандживака се промъква свободно навсякъде, където поиска. Затова тук подхождат следните думи:
Верносмирен да е слугата,
но щом парите не цени, ако добро си мисли царя —
ще трябва да го уволни.
А също та к а:
Дори добро от предана ръка
враждата може да извика, а злото, сторено ни от врага —
добро да предизвика. Немалко труд отдай, да си приет
добре във върховете-Не може само бедният аскет да служи на царете.“
Като чул това, Пингалака възкликнал: „Но нали той е мой слуга! Как е могъл така да се промени?“ Даманака отговорил: „Дали е твой слуга, или не — няма никакво значение. Нали е казано:
Безкрайно всеки подчинен
пари и власт сънува. И щом достигне свойта цел,
с началника си се сбогува.“
Лъвът възразил: „Скъпи! Въпреки това в сърцето ми няма никаква злоба към него. Нали:
С пороци нека да е пълно — за скъпото си тяло бдим.
Дори да носи само мъка — любимецът си е любим.
А също така:
Каквито думи да приказва,
дела най-лоши да твори, все пак любимецът е искра,
която силно в нас гори.“
Даманака казал: „Това е и опасната страна на успеха. Като изостави всички други зверове, господарят насочи своето внимание към Сандживака, а сега онзи сам се стреми към господство. Нали е казано:
Тоз, който повече от други
пред властелина е почтен, богат или бедняк, край Лакшми
ще се намери някой ден.
И дори да ти е любимец, трябва да го оставиш в немилост, защото е порочен. Наистина хубаво се казва:
От своя син любим, приятел или брат
се откажи, когато усетиш, че цъфти безумния им свят
в едно порочно блато. Добре известна е надлъж и шир пословицата на жените:
«Що струва даже обеца-сапфир, та си пробиваме ушите?»
А ако ти смяташ, че ще има някаква полза от огромното му тяло, грешиш. Нали:
Щом слонът е опиянен
от страст и работа не върши,
по-слаб от хората е той,
когато има в тях усърдие.
Няма съмнение, че нозете на божествения го жалят! Но и това не е хубаво. Нали:
Тоз, който прост и неразумен
забрави, че е имал ум, отсъдено му е нещастие
и неуспех по всеки друм.
А този, който не желае
другарите си да цени,
и пост, и длъжност ще загуби
и ще спечели ругатни.
И още:
Където слушат и съвети зли дори, благополучие там винаги цари.
А също така:
Слугите да не мамят царя — шпиони всеки цар държи. В добро и зло поддържай мяра. Съветът благонрав тежи.“
Тогава лъвът казал: „Скъпи! Все пак не говори така. Та нали когато той ме помоли за защита, аз сам му дарих безопасност. Как може да бъде неблагодарен?“ Но Даманака казал:
„Да, злият зъл в света минава, добрият — в неизвестността. И всеки ще ги различава, тъй както нимбата от захарта.