И още:
И колкото да му угаждаш,
злодеят няма да се промени;
така опашката на куче
стърчи през нощи и през дни.
И нататък:
Нали във хората достойни и незначимото блести, луната тъй с лъчи безбройни по снежните била трепти.
И още:
И най-достойните дела
у хората порочни гинат.
Така и лунните лъчи
над Анджана високо стинат-
У недостойните загиват сто дела и сто съвета чезнат у глупците;
пред разума стоят като скала и не дочуват нищо със ушите.
Злодеят своя скъп приятел губи, глупакът — най-полезните дела, неблагодарният убива с думи груби, неприветливият руши интимността.
А още:
Да разговаряш със глупак е все едно да си в пустиня със дъх солен, да мислиш пак за лотос в пясъчната глина;
да мажеш мъртвия с елей, слепецът да красиш с фуражка, на глухия да казваш — хей, изправил кучешка опашка.
И също:
Със цялата си простота
глупакът служи на глупака —
не тъй ли някой по света
от бик навярно мляко чака
и сякаш в някаква мъгла
жена — не, а евнух прегръща
и погледа му преобръща
в елмаз строшените стъкла.
Затова господарят нека непременно обърне внимание на моите полезни съвети. При това слушай внимателно:
Маймуна, тигър и змия веднъж ми дадоха съвет:
не ги послушах аз и сам пострадах от злодей проклет.“
Лъвът попитал: „Как?“ И Даманака разказал:
ДЕВЕТИ РАЗКАЗ
„Живял в едно село брахман на име Яджнядата. Неговата жена, потискана от бедността, повтаряла всеки ден: «Ех, безпомощен и коравосърдечен брахмане! Нима не виждаш как се измъчват децата ти от глад? А ти хич не искаш ида знаеш! Замини нанякъде, помисли по какъв начин можеш да добиеш повече храна и се върни обратно.» И уморен от тези оплаквания, брахманът се отправил на далечно пътешествие. След няколко дни стигнал до голяма гора. Лутайки се из нея, отслабнал от глад, той тръгнал да търси вода. И ето че на едно място намерил голям кладенец, обрасъл с трева. Когато погледнал в него, видял на дъното тигър, маймуна, змия и човек, те също го видели. Тигърът помислил: «Това е човек» — и се обърнал към него: «Чуй, великодушни! Голяма заслуга е да спасиш живо същество. Помисли за това и ме измъкни, за да мога да се срещна с любимите си приятели, жена си, децата и роднините.» Брахманът отговорил: «Та само името ти предизвиква страх сред всички живи същества. Затова и аз се страхувам от теб.» А тигърът възразил:
«Лъжец, пияница, убиец,
клетвопрестъпник и евнух греха си могат да изкупят,
а непризнателният — не.»
И отново продължил: «Три пъти се заклевам, че няма да ти причиня зло. Съжали се над мен и ме измъкни.» Тогава два пъти роденият си помислил:
«Дори и да ми се случи нещастие заради това, че съм спасил живо същество, все пак постъпката ми ще бъде от полза.» И като помислил така, измъкнал тигъра. Тогава и маймуната казала: «О, добри човече! Измъкни и мен!» Два пъти роденият направил и това. Тогава змията казала: «О, два пъти родени! Извади и мен!» Но брахманът започнал да се колебае: «Нали хората треперят само при споменаване на името ти. Как да се докосна до теб?» Змията казала: «Ние никога не причиняваме злини по собствена воля. Хапем само тогава, когато ни принуждават! Три пъти се заклевам, че от мен няма да пострадаш.» Като повярвал на змията, брахманът измъкнал и нея. След това зверовете казали: «Хората са вместилище на всички пороци. Помисли за това и не измъквай човека, който седи в кладенеца, не му се доверявай!» И тигърът продължил: «Ето там се вижда планина с много върхове. На северния й склон, сред пещери и непроходими места, е моята бърлога. Макар и веднъж, ти трябва да дойдеш там от милост към мен. Тогава ще мога да ти се отблагодаря и освободен от бремето на неизпълнения дълг» ще премина към бъдещото си съществуване.“ Като казал това, той се отправил към своята бърлога. Тогава заговорила маймуната: „Там, край бърлогата на тигъра, недалече от водопада, се намира и моето жилище. Ела някога при мен.“ И като се сбогували, тя си отишла. А змията казала: „Когато ти потрябвам, спомни си за мен“ — и се отправила натам, откъдето допълзяла.
През това време човекът, който се намирал в кладенеца, продължавал да крещи: „Хей, брахмане, измъкни и мен!“ И два пъти роденият го съжалил и като помислил: „Той е мой сродник“, извадил нещастника. Тогава онзи казал: „Аз съм златар и живея в Бхригукачха. Ако ти се наложи да преработиш някаква златна вещ, ела при мен.“ Като казал това, той се отправил към дома си.
А брахманът дълго странствувал, но не намерил това, което търсел. И като се връщал към дома, си спомнил за поканата на маймуната. Отишел при нея. Тя с радост поделила с него плодовете, сладки като нектар, тези плодове му възвърнали силите. След това маймуната казала: „Идвай при мен всеки път, когато ти се приискат плодове.“ Два пъти роденият й благодарил: „Ти изпълни своя дълг! Покажи ми сега бърлогата на тигъра.“ Маймуната го завела при тигъра. Той познал брахмана и му подарил изкусно изработени украшения за шия и други скъпоценности и казал: „Един царски син, понесен от коня си, се озова край мен и аз го убих. Всичко, което му принадлежеше, скрих грижливо и го запазих за теб. Вземи го и върви, където пожелаеш.“ Взел вещите, брахманът си спомнил за майстора златар: „Той ще ми услужи, като продаде всичко това.“ Помислил така и се отправил към майстора златар, а онзи посрещнал с уважение своя спасител, настанил го на почетно място, предложил му вода за измиване на нозете, ядене, пиене и други лакомства. И като оказал на брахмана необходимото внимание, той рекъл: „Нека спасителят сам определи какво да направя за него.“ Два пъти роденият обяснил: „Донесох злато и те моля да го продадеш.“-„Покажи го!“ — казал златарят. След като видял златото, златарят се учудил: